Слънчевата система може да загуби стабилността си много по-рано, отколкото предвиждаха предишни проучвания. Това би се случило не само заради постепенното отслабване на Слънцето, но и поради хаотичния характер на загубата на маса в последния етап от съществуването му, сочи ново изследване, цитирано от ScienceAlert.

Преди учените смятаха, че след като Слънцето се превърне в бяло джудже, външните планети ще запазят стабилните си орбити в продължение на милиарди години. Предварителните оценки предполагаха, че Слънцето ще загуби около половината от масата си за период от близо шест милиарда години чрез постепенно изхвърляне на външните си слоеве.

Астрофизиците Константин Батигин и Джим Фулър от Калифорнийския технологичен институт и Фред Адамс от Мичиганския университет обаче стигнаха до заключението, че този процес може да не протича равномерно. Те предполагат, че Слънцето ще изхвърля материя на отделни тласъци, като всеки от тях ще променя позицията му и гравитационното му въздействие върху планетите.

"Изненадата идва, когато плавността отстъпи място на дискретността: ако разгледаме загубата на маса като поредица от отделни събития на изхвърляне, картината се променя напълно", обясни Батигин пред ScienceAlert.

Изследователите моделираха различни сценарии за загубата на маса от Слънцето. В най-реалистичната група от 48 симулации, в 37 от случаите външните планети неочаквано започнаха да пресичат орбитите си една на друга. При някои сценарии това се случи още преди Слънцето да е загубило значителна част от външните си слоеве.

Последиците могат да бъдат драматични: Уран и Нептун може да си разменят местата или да се приближат до орбитата на Юпитер, докато Сатурн може да бъде напълно изхвърлен от Слънчевата система. Симулациите показаха, че в 90% от сценариите системата се разпада в рамките на три милиарда години след превръщането на Слънцето в бяло джудже. Авторите на изследването отбелязват, че новите резултати налагат преосмисляне на разбирането ни за дългосрочната стабилност на планетните системи. Според Батигин повечето звезди завършват живота си по този начин, което означава, че подобни процеси биха могли да засегнат множество системи в нашата галактика.