Бащата на три деца Стоян Маринов, който е под Еверест заедно с трите си деца, е заснел трупове, докарани с хеликоптера от планината. Това написа самият той във Фейсбук. Както БЛИЦ съобщи по-рано днес, положението в Базовия лагер е тежко след смъртоносното земетресение от събота, което предизвика лавина и уби стотици. От разказа на Маринов става ясно, че е имал шанса, с хеликоптер да отиде до лагера и да направи снимки на мястото на трагедията. Пилотите обаче му поискали четирицифрена сума в долари.
Ето какво написа Маринов във Фейсбук, след като първоначално даде кратки сведения за ситуацията в Непал:

"Каква излезе тя, драснах два реда в дневника си, пък станах медийна звезда по неволя. Получавам покани за интервюта...

За да няма обидени и неразбрали, длъжен съм да дам някои разяснения:

Тук, в целия регион, т.нар. Солу Кхумбу, телефонното покритие е лукс - само в броени населени места като Намче Базар и Горак Шеп.
Интернет връзката е скъпа, но за сметка на това, бавна и нестабилна. Сигналът се прехвърля между върховете по релейни кули, които при най-малък проблем оставят цялото населено място без мрежа. Това, че имам възможност да пиша в момента, се дължи на скромен младеж, който се вдигна днес от Фериче и отиде до склона на Ама Даблам, за да настрои разбутаната от земетресението техника. Това му отне повече от 7 часа ходене по неравен терен и бе свързано с риск да "захапе" някой камък при най-малък вторичен трус, каквито не липсват през последните 48 часа. Сега хапва Дал бхат (ориз, леща и зеленчуково къри) в помещението за персонала, а пък аз съм му приготвил един шоколад, който бяхме нарекли с децата, че ще му дадем, ако оправи строшената техника.

Толкова за техническата страна на въпроса. Сега, за моралната:

Медиите винаги са поставени в деликатната позиция да бъдат интересни, често за сметка на човешка трагедия. Ако не се замисляме много, можем да ги виним и да се цупим. Но в крайна сметка, не обслужват ли те своите потребители, жадни за сензация и драма?
Днес имах, но пропуснах, възможността да летя до Базов лагер и да заснема уникални кадри там.

Приятно ми е да си мисля, че е било заради парите - поискаха ми четирицифрена сума в долари. Но, ако сложа ръка на сърце, зарадвах се, че не стана - чувствам се като лешояд - да пощракам ужаса на други души и после отново да "блесна" в мрежата и по медиите...

Над 20 загинали. Десетки в неизвестност. След повече от 50 хеликоптерни курса дотук, всеки с вместимост шестима живи или четири трупа, до днес има извозени само осем тела. Успях да заснема такъв кадър. Редно ли е да го публикувам?! Ами ако в тези четири вързопа на земята бях аз с трите си рожби? Не че щеше да ми пука... Но, нали затова съм жив, на мен ми пука. Вместо шарени картинки за "лайкване" - молитва за душите им!!!

Всъщност, на фона на трагедията в Катманду, Покхара, долината Лангтанг, тук, в планината, е направо спокойно! Провалили се десетки Еверест експедиции, всяка по милион долара и нагоре, случва се! И миналата година имаше провал. Свикнали са. Даже правителството на Непал, макар и с двусмислено закъснение, амнистира миналигодишните лицензи за пет години напред. Цял ден се точат катерачи в посока надолу, без багаж, без лаптопи и телефони, всичко погребано под снежната грамада, свлякла се от склона между Пумори и Линдгтрен. Тъжна картинка, но някак по-ведра от тази с вързопите в хоризонтал на пода на хеликоптера...

Иначе казано, няма нищо за казване. Просто деликатна подсещанка, че малко сме се поувлекли в надпреварата и има една друга сила, която разполага, меко и любящо, но недвусмислено! Бог с Вам!"