Европейската комисия предяви иск срещу България пред Съда на Европейския съюз за това, че не е транспонирала изцяло Директивата относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия. С нея се определят основните правила за организацията и функционирането на електроенергийния сектор на ЕС. 

Крайният срок, в който държавите членки трябваше да транспонират директивата в националното си законодателство, беше 31 декември 2020 г., съобщиха от ЕК.  След като разгледа отговорите, представени от България, и нотифицираните оттогава национални мерки за транспониране, Комисията счита, че България все още не е транспонирала изцяло директивата, предаде БГНЕС. 

Комисията също така предяви иск пред Съда на ЕС срещу България (INFR(2023)0192) за това, че не е транспонирала правилата на ЕС от Директивата за наетите превозни средства (Директива (ЕС) 2022/738). Тя определя минимални стандарти за използването на наети превозни средства, наети без шофьори, за превоз на стоки. Държавите членки трябваше да транспонират директивата в националното си законодателство и да се съобразят с нейните разпоредби до 6 август 2023 г. Оттогава България е уведомила за някои национални мерки за транспониране. Службите на Комисията обаче стигнаха до заключението, че е транспонирана само една разпоредба от директивата, която определя доказателството за съответствие.

Европейската комисия изпрати допълнително официално уведомително писмо на България (INFR(2024)2241) поради неспазване на Законодателния акт за цифровите услуги (Регламент (ЕС) 2022/2065). Комисията счита, че България все още не спазва изискванията, като не е определила и оправомощила Комисията за защита на личните данни и Съвета за електронни медии — национални органи, които да допълнят националната рамка за прилагане на Акта.

Комисията изпрати допълнително мотивирано становище до България (INFR(2015)2018) за изменение на законодателството относно придобиването на земеделска земя в съответствие с Договора за функционирането на Европейския съюз. Българският Закон за собствеността и ползването на земеделските земи изисква физическите и юридическите лица, които желаят да придобият земеделска земя в България, да са пребивавали или установени в страната повече от пет години. Въведените през 2014 г. национални правила наложиха значителни ограничения върху придобиването на българска земеделска земя от нерезиденти и новоучредени субекти.

Комисията също така изпрати мотивирано становище на България за това, че не е уведомила за мерките за пълно транспониране на Директивата относно отпадъците от електрическо и електронно оборудване (Директива 2012/19/ЕС) и Директивата относно договорите за потребителски кредити (Директива (ЕС) 2023/2225).