Евродепутатът Биляна Раева взе страна в спор на своя сънародничка с уредник на Британската библиотека, който отказва да редактира текст в интернет страницата на института, посветена на Македония, където се споменава името на поета Никола Вапцаров. Въпросът е обсъден с племенницата на българския поет Мая Вапцарова и до края на месеца ще изпратим писмо до директора на библиотеката с искане информацията да бъде коригирана, поясни Елена Колева, сътрудник в кабинета на евродепутата.

Тя сподели още, че има идея по повод 100-годишнината от рождението на поета в Европейския парламент да бъде организирана специална изложба. След почти годишна кореспонденция с Милан Гръба, куратор на секцията за Югоизточна Европа в Британската библиотека, част от недоразуменията на интернет страницата на института, свързани с омешването на български и македонски идентичности са вече изчистени, но името на Никола Вапцаров продължава да стои сред имената на „строителите” на съвременния македонски език.

Всъщност точната фраза, в която се споменава поета, е следната: „В началото на 20-ия век „За македонските работи” (1903) на Кръсте Мисирков издига статута на македонския на нивото на книжовен език, базиран на прилепско-битолския диалект, който по-късно е и кодифициран. Крайъгълни камъни в установяването на македонския език стават „Бели мурги” („Бели изгреви”) (Белград, 1963) на Кочо Рацин и „Песни” (Скопие, 1946) на Коле Неделковски. Към този период се причислява и творчеството на Мите Богоевски, Никола Йонков Вапцаров и Антон Попов.” (пр. от англ. ВТ).

В последното си писмо до г-жа Чолакова от 6 юни м.г. Милан Гръба споделя, че, да, Никола Вапцаров е български поет, писал на български език, но в статията и не става въпрос за етническата му принадлежност. Британската библиотека притежавала издания с негови стихове, преведени на различни езици, в това число и на македонски, признавал чистосърдечно специалистът.
Васил Тоновски