Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш отправи предупреждение за климатичната криза, като заяви: "Човечеството отвори портите на ада", предаде Анадолската агенция. "Ужасяващите горещини имат тежки последици, разтревожените земеделски стопани наблюдават как реколтата е отнесена от наводненията, горещините пораждат болести, а хиляди хора бягат от страх, докато бушуват исторически пожари", каза Гутериш на срещата на върха за амбициите в областта на климата в централата на ООН в Ню Йорк.

Климатичната заплаха

Срещата на върха има за цел да ускори глобалните действия в областта на климата на правителствата, бизнеса, финансите, местните власти и гражданското общество, като демонстрира общ ангажимент за преминаване към икономика, основана на възобновяемата енергия.

Гутериш заяви, че действията в областта на климата са занижени спрямо мащаба на предизвикателството, и предупреди, че без значителни промени глобалната температура е на път да се повиши с 2,8 градуса, което той определи като път "към опасен и нестабилен свят".

„Но бъдещето не е предопределено", каза той. "Все още можем да ограничим повишаването на глобалната температура до 1,5 градуса. Все още можем да изградим свят с чист въздух, зелени работни места и достъпна чиста енергия за всички."

Ръководителят на ООН насърчи световните лидери да предприемат спешни действия за намаляване на емисиите. "Преминаването от изкопаеми горива към възобновяеми енергийни източници се случва, но ние изоставаме с десетилетия", добави Гутериш.

Реформата на ООН

Отделно генералният секретар на ООН Антонио Гутериш информира Съвета за сигурност, че войната на Русия в Украйна изостря геополитическите конфликти и разногласия, застрашава стабилността на региона, засилва опасенията за ядрен риск и предизвиква значителни разногласия в развиващия се многополюсен свят, съобщи „TVP World”.

Украинският президент Володимир Зеленски присъства лично за първи път на годишна среща на Общото събрание на ООН, откакто Русия нахлу в Украйна през февруари 2022 г.

Преди началото на заседанието посланикът на Русия в ООН Василий Небензя се обяви против това Зеленски да говори пред 15-те членове на Съвета, който този месец се председателства от Албания.

„Искам да уверя нашите руски колеги и всички тук, че това не е война от страна на албанското председателство", заяви пред Небензя министър-председателят на Албания Еди Рама. "За това има решение. Ако сте съгласни, ще спрете войната и президентът Зеленски няма да вземе думата", добави Рама.

Съветът за сигурност се е събирал десетки пъти, за да обсъди събитията в Украйна през последните 19 месеца, но не може да предприеме никакви действия, тъй като Русия има право на вето.

Германският канцлер Олаф Шолц от трибуната на 78-та сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк се изказа в полза на реформирането на Съвета за сигурност на ООН, по-широкото представителство на страните от Азия, Африка и Латинска Америка и засилването на международното сътрудничество като цяло.

„ООН не отразява в достатъчна степен реалностите в един многополюсен свят. Никъде това не е по-очевидно, отколкото по отношение на състава на Съвета за сигурност", заяви Шолц. Според него е ясно, че страните от Азия, Африка и Латинска Америка заслужават по-голяма тежест в този орган. "Въз основа на тази предпоставка е възможно да се постигне съгласие по текст с различни варианти. Нито една страна не трябва да блокира открити преговори с максимални искания. Германия също не прави това", подчерта канцлерът. Същевременно той отбеляза, че все повече партньори, включително три от петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН, изразяват готовност да постигнат напредък по въпроса за реформата. Шолц имаше предвид Обединеното кралство, САЩ и Франция. Канцлерът на ФРГ призова за подкрепа на кандидатурата на Германия да стане един от ротационните членове през 2027 и 2028 г.

В речта си ръководителят на германското правителство отново подчерта значението на разширяването на международното сътрудничество, по-специално със страните от глобалния Юг. „Нашата свобода, нашата демокрация и нашият просперитет са дълбоко свързани с благосъстоянието на Европа и на целия свят", заяви ръководителят на германското правителство. Според него укрепването на съществуващите съюзи е също толкова важно, колкото и намирането на нови партньори. Само по този начин, според Шолц, "е възможно да се намалят рисковете от прекомерна едностранна зависимост".

Съветът за сигурност на ООН се състои от 15 държави, от които 5 (Русия, Великобритания, Китай, САЩ и Франция) са постоянни членове, а 10 са непостоянни, избирани в състава му за две години. По-рано генералният секретар на световната организация Антонио Гутериш заяви, че повечето страни от ООН признават необходимостта от реформиране на Съвета за сигурност. Руският външен министър Сергей Лавров заяви, че Съветът за сигурност на ООН трябва да бъде разширен не за сметка на западните държави, а за сметка на представителите на Азия, Африка и Латинска Америка.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган заяви, че Съветът за сигурност на ООН вече не работи за гарантиране на глобалната сигурност, а вместо това е арена за стратегически конфронтации на петте постоянни членки. Обръщайки се към годишната среща на Общото събрание на ООН в Ню Йорк, Ердоган допълни, че Турция смята неотдавнашните събития в Северен Кипър - в които мироопазващите сили на ООН се опитаха да блокират изграждането на жизненоважен свързващ път - за "проява на тази празна институционална структура, която не осигурява нито справедливост, нито доверие". "Трябва незабавно да преструктурираме институциите под покрива на ООН, отговорни за осигуряването на световния мир, сигурност и благоденствие", заяви Ердоган. "Трябва да изградим архитектура за глобално управление, която е способна да представи всички произходи, вярвания и култури в света", добави той. По време на речта си Ердоган отново повтори често повтаряния си лозунг за реформа на ООН: "Светът е по-голям от пет държави", като визира непредставителния характер на петте постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН, които имат право на вето.

По време на настоящата сесия на Общото събрание президентът на САЩ Джо Байдън също така заяви, че САЩ ще продължат да настояват за крайно необходими реформи в Съвета за сигурност на ООН на фона на продължаващия "застой", който пречи на органа да изпълнява основните си задължения.

Ефективността на Съвета за сигурност беше поставена под въпрос в условията на неотдавнашни кризи, особено след като Русия започна войната си срещу Украйна преди близо 19 месеца. Русия, един от петте постоянни членове на Съвета за сигурност, е обвинявана, че използва правото си на вето, за да блокира резолюции, свързани с Украйна. Другите постоянни членове на съвета са САЩ, Обединеното кралство, Франция и Китай.

Войната в Украйна

Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен използва заседанието на Съвета за сигурност на ООН, на което присъства и руският му колега, за да обвини Москва в престъпления срещу човечеството в Украйна, предаде АФП. "Русия ежедневно извършва военни престъпления и престъпления срещу човечеството в Украйна", заяви Блинкен на сесията, на която говори и украинският президент Володимир Зеленски.

Украинският президент Володимир Зеленски се изправи директно срещу Русия в Съвета за сигурност на ООН, като осъди инвазията на Кремъл в страната му като "престъпна" и призова Москва да бъде лишена от правото си на вето в ООН, предаде АФП.

Зеленски, за първи път след началото на войната, беше в една и съща стая с руски официален представител. "По-голямата част от света признава истината за тази война", каза украинският президент. "Това е престъпна и непровокирана агресия от страна на Русия срещу нашата нация, целяща да заграби територията и ресурсите на Украйна". Украинският държавен глава призова ООН да лиши Русия от правото ѝ на вето в Съвета за сигурност, като определи това като жизненоважна реформа, която едновременно с това ще насърчи по-голямо представителство на развиващите се страни в ООН, където подкрепата за Украйна е вяла. "Правото на вето в ръцете на агресора е това, което вкара ООН в задънена улица", каза Зеленски.

„Невъзможно е да се спре войната, тъй като всички усилия са подложени на вето от агресора ", добави той.

Президентът повтори украинската позиция, че правото на вето принадлежи на бившия Съветски съюз - един от победителите във Втората световна война, след която е създадена ООН - а не на Русия, управлявана от Путин.

„За съжаление това място в Съвета за сигурност, което Русия заема незаконно чрез задкулисни манипулации след разпадането на Съветския съюз, е заето от лъжци, чиято работа е да прикрият агресията и геноцида", заяви Зеленски.

Украйна се отказа от своя трети по големина ядрен арсенал. Тогава светът реши, че Русия трябва да се превърне в пазител на тази мощ, продължи Зеленски. Историята обаче показва, че именно Русия заслужава най-масово ядрено разоръжаване. И Русия го заслужава и сега - терористите нямат право да притежават ядрени оръжия.

Но докато ядрените оръжия остават на мястото си, масовото унищожение набира скорост. Русия превръща в оръжия много други неща, които се използват не само срещу нашата страна, но и срещу всички ваши държави. Много конвенции ограничават оръжията, но няма реални ограничения за използването на храната или пътищата като оръжия. Русия е блокирала нашите черноморски и азовски пристанища и продължава да насочва ракети и дронове към дунавските ни пристанища. Тя се опитва да използва като оръжия глобалния недостиг на храна в замяна на признаването на някои, ако не и на всички завзети територии. Русия използва цените на храните и горивата като оръжие.

Отворихме временен морски коридор за износ. Работим за запазване на сухопътните маршрути. Тревожно е, че някои в Европа разиграват солидарността в политически театър - превръщат зърното в трилър. Може да изглежда, че те играят собствените си роли. Всъщност те помагат да се подготви сцената за московските актьори.

Много пъти светът е ставал свидетел как Русия използва енергията като оръжие. Сега заплахата е още по-голяма. Русия използва ядрената енергия като оръжие. Вижте какво направи Русия с нашата атомна електроцентрала в Запорожие - обстреля я, окупира я и сега изнудва другите с изтичане на радиация.

Различни терористични групировки отвличат деца, но никога досега тяхното масовото отвличане и депортиране не е било част от правителствена политика. Не и досега. Откраднатите украински деца в Русия са научени да мразят Украйна. Всички връзки със семействата им са прекъснати. Това е геноцид.

Всяко десетилетие Русия започва нова война. Части от Молдова и Грузия остават окупирани. Русия превърна Сирия в руини. И ако не беше Русия, там никога нямаше да бъдат използвани химически оръжия. Русия почти е погълнала Беларус. Тя заплашва Казахстан и балтийските държави.

Повече от всякога човечеството трябва да действа в пълна солидарност, за да спаси човешки животи. Както се ограничават ядрените оръжия, така трябва да се ограничат и всички инструменти и методи на агресора за водене на война. Необходимо е нашето единство, за да сме сигурни, че агресията няма да избухне отново.

Миналата година представих формулата за мир на Украйна. Тя се превърна в основа за актуализиране на съществуващата архитектура на сигурността. Сега можем да възкресим Устава на ООН и да гарантираме пълната сила на световния ред, основан на правила. Утре ще представя подробности на специално заседание на Съвета за сигурност на ООН.

Формулата не е свързана само с Украйна. Над 140 държави и международни организации я подкрепиха изцяло или частично. Тя предлага решения и стъпки за спиране на всички форми на въоръжаване, които Русия е използвала срещу Украйна и други държави; такива, каквито могат да използват и други агресори.

В Хирошима, Копенхаген и Джеда бяха проведени важни разговори и консултации за прилагането на нашата фрмула на мира. Сега подготвяме Световна среща на върха за мир. Приканвам всички вас - всички, които не толерират никаква агресия - да подготвим съвместно тази Среща на върха.

Наясно съм с опитите да се сключат някои тъмни сделки зад кулисите. На злото не може да се вярва. Попитайте Пригожин дали някой вярва на обещанията на Путин. Моля, чуйте ме. Нека единството реши всичко открито.

Украйна прави всичко възможно, за да се увери, че след руската агресия никой в света няма да посмее да нападне която и да е държава. Въоръжаването трябва да бъде ограничено. Военните престъпления трябва да бъдат наказвани. Депортираните хора трябва да се върнат у дома. Окупаторите трябва да се върнат в собствената си земя, призова накрая Зеленски.

На свой руският външен министър Сергей Лавров защити използването на правото на вето от страната му в Съвета за сигурност на ООН като "легитимен инструмент" на международните отношения, предаде АФП. Лавров се обърна към Съвета за сигурност малко след като украинският президент Володимир Зеленски призова Русия да бъде лишена от право на вето върху войната на Москва срещу нейния съсед.

„Използването на вето е абсолютно легитимен инструмент, заложен в Устава (ООН) с цел предотвратяване на решения, които могат да доведат до разпадане на организацията“, каза Лавров. В речта си, изнесена пред държавния секретар на САЩ Антъни Блинкен, тойобвини Запада, че разпалва вътрешни борби в Украйна в продължение на много години, въоръжавайки Киев и тласкайки го към военен конфликт срещу Русия. „Принципът за ненамеса във вътрешните работи е погазван многократно. Лавров заяви, че Русия е отворена за преговори за изход от украинската криза и обвини Зеленски, че отказва да разговаря. „Когато става въпрос за преговори, ние не се отказваме от преговори. Но бих искал да напомня на уважаемия държавен секретар, че президентът Зеленски подписа указ, забраняващ преговори с правителството на Путин. Ако Съединените щати са толкова заинтересовани от тях, мисля, че няма да е много трудно да се даде команда на Зеленски да отмени указа“, добави Лавров.

Руският министър обвини, че отказът на Запада да се ангажира с Русия при равни условия в продължение на много години е довел до настоящата криза в Украйна. „САЩ и техните съюзници не желаят да водят никакъв равноправен диалог с никого“, каза Лавров. „Западът отхвърля на генетично ниво всякакъв вид сътрудничество при равни условия.

Двустранни и многостранни срещи

Президентите на Сърбия и Турция Александър Вучич и Реджеп Ердоган се срещнаха в Ню Йорк. „Имах много добра среща с президента на Турция. Обсъдихме всички важни въпроси и се договорихме за скорошното му посещение в Сърбия“ написа Вучич в социалните мрежи. По-рано в Ню Йорк Вучич присъства на приема, организиран от германския канцлер Олаф Шолц по повод 50-ата годишнина от членството на Германия в ООН, а също така се срещна с президентите на Чехия и Словения Каталин Новак и Наташа Пирц Мусар, и президентът на Черна гора Яков Милатович. Вучич се срещна и с българския президент Румен Радев, предаде АФП.

Косовската президентка Вьоса Османи участва в среща с върховния представител на Европейския съюз Жозеп Борел, който събра лидерите на Западните Балкани в рамките на 78-ата сесия на Общото събрание на ООН. На срещата Османи подчерта, че мерките на ЕС спрямо Косово не допринасят за напредъка на диалога, а "засягат интересите и благосъстоянието на гражданите", предаде Косово Прес. Османи също така заяви, че Косово е конструктивна страна и ангажирана с мира и стабилността. „Президентът Османи също подчерта, че мерките на ЕС спрямо Косово, освен че не допринасят за напредъка на диалога, те, чрез спирането на проектите на ЕС, засягат най-вече интересите и благосъстоянието на гражданите. В този контекст президентът Османи каза, че Косово е конструктивна страна и ангажирана с мира и стабилността, напълно координирана с политиките на ЕС по отношение на санкциите и важните процеси на реформи“, съобщиха от президентството. Османи каза, че ЕС трябва да възнагради координираните с ЕС държави. "ЕС трябва да възнагради държавите, които са координирани с блока и в същото време са предприели реформи, особено в областта на върховенството на закона, икономиката и европейските стандарти", подчерта тя. Османи подчерта необходимостта от ускоряване на процеса и вземане на необходимите решения от страна на ЕС за интеграцията на Косово, като му се даде статут на страна кандидатка, както и членството на държавите от региона въз основа на изпълнението на критериите.

На срещата присъстваха още президентът на Северна Македония Стево Пендаровски, президентът на Сърбия Александър Вучич, ръководителят на сръбската правителствена служба за Косово Петър Петкович, както и други официални лица. Те обсъдиха регионалното сътрудничество и ускоряването на процеса на европейска интеграция на страните от Западните Балкани.

В Ню Йорк турският президент Реджеп Ердоган прие в т. нар. Къща на Турция гръцкия премиер Мицотакис като част от двустранните си контакти, предаде Анадолската агенция. "Къщата на Турция" е базовата сграда на турските дипломатически мисии, намираща се в близост до централата на ООН в Ню Йорк.

Срещата беше закрита за медиите. В изявлението на дирекцията по комуникациите на президентството се посочва, че двамата лидери потвърждават настоящия положителен климат в отношенията между Турция и Гърция и решимостта си да го поддържат. В съобщението се отбелязва следното: „Лидерите също потвърдиха пътната карта и графика, които включват следните елементи по отношение на контактите между двете страни, договорени на срещата на министрите на външните работи, проведена в Анкара на 5 септември: заместник-министрите на външните работи отговорни за политическия диалог и позитивния дневен ред ще се срещнат в средата на октомври; през ноември ще се проведат срещи по мерките за изграждане на доверие; на 7 декември ще се проведе срещата на Съвета за сътрудничество на високо равнище Турция-Гърция"

В изявлението се посочва, че двамата лидери също са обменили мнения по регионални и международни въпроси: "По-специално те обсъдиха феномените на природните бедствия и климатичната криза в средиземноморския регион, които са засегнали силно и двете страни в близкото минало. Двамата лидери се договориха да засилят двустранното сътрудничество в областта на гражданската защита като висш приоритет. Съзнавайки, че проблемът с миграцията е общо предизвикателство и за двете страни, те се договориха да работят заедно за справяне с този проблем. „Министрите на външните работи имат задачата да продължат да работят и да се координират, за да продължат напред съгласуваната пътна карта“, казва се още в изявлението.

Мицотакис и Ердоган се срещнаха, в присъствието на министрите на външните работи Йоргос Герапетритис и Хакан Фидан и дипломатическите съветници Анас-Мариас Бура и Цагатай Акиф Килич. Последния път, когато двамата лидери се срещнаха лично, беше през юли миналата година във Вилнюс, по време на срещата на върха на НАТО.

Израелският премиер Бенямин Нетаняху по време на срещата си Володимир Зеленски увери, че еврейската държава ще продължи да предоставя на Киев хуманитарна помощ. "Срещнах се с украинския президент Володимир Зеленски и дадох да се разбере, че Израел ще продължи да помага на Украйна по хуманитарни въпроси, включително в борбата с противопехотните мини", написа израелският премиер на страницата си в социалната мрежа X.

На свой ред канцеларията му в официално изявление след срещата заяви, че разговорът между Нетаняху и Зеленски "е протекъл в приятелска атмосфера". Според вестник "Израел Хайом" след срещата в разширен формат с участието на израелската и украинската делегация Нетаняху и Зеленски са се оттеглили на частен разговор. Според източници на вестника тази част от срещата не е била предварително планирана и се е състояла в резултат на това, че двамата политици са намерили общ език. Това е първата лична среща между Нетаняху и Зеленски след началото на войната в Украйна. Нетаняху, който в началото на 2022 г. беше в опозиция, се завърна като премиер на Израел в края на 2022 г. Досега той и Зеленски са общували само по телефона, като последният такъв разговор се състоя след дълго прекъсване на 7 септември. Сред настоящото политическо ръководство на Израел лично със Зеленски общуваше израелският външен министър, който посети Киев през февруари.

Израелските власти многократно са заявявали, че подкрепят Украйна в настоящата ситуация, но досега са се въздържали от предоставяне на военна помощ на Киев, ограничавайки се до хуманитарни доставки. Темата за евентуално посещение на Нетаняху в Украйна е повдигана многократно, но до момента няма конкретни планове.

Нетаняху се срещна и Ердоган. Двамата са обсъдили политическите и икономическите отношения между двете страни, последните развития в израелско-палестинския конфликт, както и международни и регионални въпроси. По време на срещата президентът Ердоган заяви, че Турция може да извършва съвместни дейности с Израел в областта на енергетиката, технологиите, иновациите, изкуствения интелект и киберсигурността. Той заяви, че страните трябва да работят заедно в името на мира, предаде Анадолската агенция.

На срещата присъстваха и министърът на външните работи Хакан Фидан, министърът на енергетиката и природните ресурси Алпарслан Байрактар, говорителят на АК партията Йомер Челик, ръководителят на MIT Ибрахим Калин, директорът на президентските комуникации Фахретин Алтун и президентският съветник по външната политика и сигурността Акиф Чагатай Кълъч.

След срещата с израелския министър-председател президентът Ердоган сподели в социалните мрежи: "Проведох среща с израелския министър-председател Бенямин Нетаняху в рамките на 78-ата сесия на Общото събрание на ООН. Искам консултациите ни да бъдат благоприятни за нашата страна и региона".

В Ню Йорк Нетаняху се срещна и с президент на САЩ Джо Байдън, съобщи „Джерусалем пост“. Нетаняху каза на Байдън, че под негово ръководство може да бъде изкован мир между Израел и Саудитска Арабия. Байдън откри диалога с декларация за убеденост в добрите отношенията на Израел със САЩ. Той също така отбеляза, че те споделят силен интерес да попречат на Иран да разработи ядрено оръжие.

Изключението

В същото време полският президент Анджей Дуда съобщи, че срещата му с украинския му колега Володимир Зеленски, планирана в рамките на Общото събрание на ООН в Ню Йорк, е отменена поради промени в графика. Страните трябваше да обсъдят, наред с други неща, вноса на украинско зърно. "В момента този въпрос е извън дневния ред", заяви Дуда на пресконференция, цитиран от полското национално радио. Той изрази надежда, че разговорът между лидерите ще се състои по-късно. Володимир Зеленски не коментира отмяната на срещата.

На 15 септември Европейската комисия не продължи ембаргото върху доставките на зърно от Украйна за България, Унгария, Полша, Румъния и Словакия. Представителите на Полша, Унгария и Словакия не се съгласиха с това и ограничиха вноса на украинско зърно на национално ниво, като обясниха решението си със защита на интересите на земеделските производители.

Вследствие на това украинският министър-председател Денис Шмигал разреши въвеждането на забрана за внос на определени категории стоки от Унгария и Полша. Украйна също така подаде официално запитване, свързано с решението на Полша, Унгария и Словакия за нарушаване на нормите на Световната търговска организация.