Новозеландските авиолинии (Air New Zealand) изостави целта си до 2030 г. да намали въглеродните си емисии с почти 30%, като мотивира решението си с трудностите при осигуряването на по-ефективни самолети и устойчиво реактивно гориво.

Този ход прави авиокомпанията първият голям превозвач, който се отказва от подобна климатична цел, отбеляза Би Би Си (BBC).

Авиокомпанията уточни, че работи върху нова краткосрочна цел и остава ангажирана с намерението на цялата индустрия за постигане на нетни нулеви емисии до 2050 г.

Смята се, че авиационната индустрия произвежда около 2% от глобалните емисии на въглероден диоксид, които авиокомпаниите се опитват да намалят с мерки, включително подмяна на по-старите самолети и използване на гориво от възобновяеми източници.

"През последните месеци и още повече през последните няколко седмици стана ясно, че потенциалното забавяне в изпълнението на нашия план за обновяване на флота представлява допълнителен риск пред постигането на целта", каза главният изпълнителен директор на Air New Zealand, Грег Форан, в свое изявление.

През 2022 г. Air New Zealand си постави целта до 2030 г. да намали своите емисии с почти 29%.

Много по-амбициозно от намалението с 5% за същия период, което си постави като цел световната авиационна индустрия.

Устойчивите авиационни горива (Sustainable Aviation Fuels (SAF)) са ключова част от стратегията на сектора за намаляване на емисиите, като авиокомпаниите се опитват да закупят достатъчно количества от тях.

"Цената на (SAF) е по-висока от традиционните горива и няма достатъчно капацитет за по-голямо производство", каза Елис Тейлър от компанията за авиационни анализи Cirium.

"Закъсненията в доставките на нови самолети засягат авиокомпаниите по света, като Boeing и Airbus не доставят нови самолети през последните няколко години, до голяма степен поради проблеми в по-широкообхватните вериги за доставки на производителите", добави той.

Аерокосмическият гигант Boeing се изправи пред редица сериозни проблеми през последните години.

Компанията се призна за виновна по обвинение в престъпна измама и заговор, както и да плати глоба от 243,6 милиона долара, за да разреши разследване на Министерството на правосъдието на САЩ за две фатални катастрофи на своите самолети "737 Макс" (737 MAX), при които загинаха 346 пътници и екипаж. В резултат моделът 737 МАКС бе спрян от полети за 20 месеца.

Фирмата също беше подложена на засилен контрол, след като в началото на януари парче от фюзелажа на почти нов "Боинг 737-9 МАКС по полет на Alaska Airlines се откърти малко след излитането. Повечето от 170-те пътници се разминаха само с уплаха.