Нито един от двата проекта не стигат до производство, макар да са завършени

САЩ дълго време бяха единствената страна, разполагаща със стелт технологията. Полетял за пръв път през 1981 година F-117 бе невидим за противниковите радари и със строго секретен статут почти до края на десетилетието.

Някъде по това време полита и все още единственият стратегически стелт бомбардировач в света - В-2. Представен в края на 90-те и приет на въоръжение в началото на този век, F-22 все още е "най-невидимият" изтребител. Проектът за него обаче стартира в средата на 80-те години на миналия век. Информацията за тази напреднала технология достига до Съветския съюз. Москва решава да стартира разработката не на един, а на два свои "невидими" самолета. Разпадът на СССР и икономическите трудности на Русия спират развитието им на самия финал, а днес Москва продължава да изостава в сферата на стелт технологиите не само от САЩ, но и от Китай. Какво знаем за съветските стелтове?

Заземеният завинаги МиГ

В началото на 1980-те ВВС на САЩ започват разработка на наследник на F-15 Eagle чрез проекта ATF. Именно той води до появата на свръхманеврения изтребител с ниска забележимост F-22 Raptor. В отговор на това съветското правителство възлага на водещите си авиационни бюра разработването на аналогичен изтребител, който да замени Су-27. През 1983 г. проектът е официално одобрен под името И-90 ("Изтребител на 1990-те").

Докато САЩ се фокусират върху въздушно превъзходство и стелт технологии, съветският подход набляга на многофункционалност - самолет, способен както на въздушни, така и на ударни мисии.

"Микоян" работи по два паралелни проекта: тежък многоцелеви изтребител (МФИ) и лек тактически изтребител (ЛФИ). За намаляване на разходите е предвидено двата модела да споделят възможно най-много компоненти.

В края на 80-те години проблемите пред съветския бюджет вече са налице. Това води до замразяването на проекта ЛФИ. Усилията се концентрират върху тежката версия.

Под ръководството на главния инженер Георгий Седов, самолетът е разработен. Провеждат се и тестовете на модели и аеродинамични изчисления. В крайна сметка, проектът получава одобрение от съветските ВВС през 1991 г., което позволява строителството на летящ демонстратор - 1.44.

И тогава СССР се разпада. Финансирането секва и първият полет е отложен за неопределено време. Прототипът е транспортиран в Жуковски през 1994 г., където започват наземни тестове. Поради недостиг на средства, самолетът остава в застой до края на 1990-те.

През 1999 г. проектът е официално разсекретен. Година по-късно има и първи полет, но Москва няма пари да развива самолета. Той е заземен завинаги.

Готовият, но спрян, МиГ 1.44 е с делта крило и два двигателя. Той има стелт характеристики, които може би отстъпват на F-22, но са адекватни за 90-те години на миналия век.

Конструкцията включва леки сплави - алуминиево-литиеви (35%), стомана и титан (30%), композити (30%) и други материали (5%).

Двигателите имат векторно управление на тягата и скрити въздухозаборници, намаляващи радиолокационната забележимост. Самолетът е имал "стъклен кокпит" и съвременна авионика. Радарът бил с пасивна фазирана решетка, но имал обхват 420 км, възможност да следи до 40 цели и да атакува 20. 

МиГ 1.44 е бил проектиран като много маневрен и бърз самолет с максимална скорост от близо 2 900 км/ч.

"Черният орел" Су-47 - звездата на шоуто

И докато МиГ 1.44 никога не дебютира в пълния си блясък, неговият съветски стелт конкурент има малко по-добра съдба.

През 1983 година Съветският съюз стартира строгосекретна програма за изтребител от пето поколение. За разлика от МиГ-1.44 дизайнерите възприемат много по-смел подход. Целта е да се изпробват идеи, които да дадат съществено преимущество на съветската авиация.

За вдъхновение, експертите се обръщат към историята на съветските и нацистки проекти от средата на века, които са останали само на хартия.

Идеята за крила с обратна стреловидност заинтригува конструкторите най-много. Тя обещава повишена стабилност и маневреност при по-ниски скорости. Недостатъците ѝ при по-високи скорости могат да се контрират с по-напреднали материали и технологии или поне така смятат дизайнерите по това време.

И точно, когато проектът започва да придобива форма СССР се разпада, а парите спират. И тук се случва прецедент.

Разработката продължава с частно финансиране идващо от самия Сухой.

Първоначално известен като С-37, Сухой преименува своя напреднал тестов самолет на Су-47 през 2002 г. Официалното му прозвище е "Беркут", което на руски означава "златен орел". Су-47 е проектиран като основна платформа на Русия за изпитания на композитни материали, усъвършенствани електронни системи и нови авиационни технологии.

Въпреки добрите резултати към серийно производство не се преминава. Су-47 е изключително стабилен и маневрен, но дори в началото на 21 век Русия няма пари за стелт самолет.

Много от технологиите на Су-47 намират приложение в първия руски стелт самолет - Су-57. Последният обаче дебютира с такова забавяне, че вече отстъпва по параметри не само на своите американски, но и на китайски конкуренти.

Всъщност, Русия изглежда продължава да е недоволна от твърде скъпия Су-57. Вместо него тя произвежда в по-значителни количества Су-35. Макар този самолет да няма стелт способности, той също използва технологии, развити при Су-47.

Преди десетилетие Су-47 правеше зрелищни полети по време на авио шоуто МАКС. Именно оттам той добива популярност, макар според експертите да има спорни стелт възможности. Интересният му външен вид определено го прави "звездата на шоуто".