Над 16 000 германски фирми са фалирали по време на пандемията, а още поне 5000 са на ръба на фалита, посочва Дойче веле. Страната премина през няколко локдауна.

Според Института за германска икономика щетите възлизат дотук на 250 милиарда евро. През тази година много магазини останаха задълго затворени, ресторантите и хотелите - също, отменени бяха безброй културни прояви и панаири, хората почти престанаха да пътуват, а милиони бяха принудени да се трудят на съкратено работно време.

Първият локдаун в Германия влезе в сила точно преди година. Тази временна парализа струва всеки път много пари на търговията, промишлеността и услугите, показват последните изчисления на Института за германска икономика.

Само за първото тримесечие на 2021 година загубите се изчисляват на 50 милиарда евро, а общите щети възлизат на четвърт трилион. Икономистите стигат до тези числа, сравнявайки сегашните параметри с прогнозата за икономическото развитие без пандемия и локдаун.

Независимо от щедрите държави помощи и отложената процедура по обявяване на фалит много фирми не издържаха на кризата: по данни на Института за германска икономика през миналата година са банкрутирали 16 300 фирми. Към този брой трябва да прибавим и онези около 5000 фирми, които водят призрачно съществуване: държавните финансови помощи засега ги държат "на изкуствено дишане", но тяхната бизнес-перспектива е безнадеждна. По-рано германското правителство отмени задължението при определени условия да се обявява фирмен фалит. Засега тази отмяна важи до края на април.

"Кризата, предизвикана от коронавируса, е небивал досега шок за германската икономика", казва директорът на Института за германска икономика Михаел Хютер.

Той признава, че отпуснатите от правителството финансови помощи и паричната подкрепа за хората, преминали на съкратено работно време, все пак са предотвратили още по-страшни последици.

"Но изплащането на помощите отне прекалено много време и доста фирми така и не успяха да ги дочакат. Остава ни надеждата, че темпото на ваксинациите ще се ускори, така че фирмите най-после да могат благонадеждно да планират бъдещето си." - допълва Хютер./news.bg