В Германия живеят 421 895 българи.* А 103 690 от тях получават социални помощи - т.нар. Бюргергелд, според данните на Федералната агенция по заетостта.** Това число обхваща всички безработни в трудоспособна възраст, но и лицата с ниски доходи, получаващи допълнителни помощи към заплатата си, както и нетрудоспособните членове на домакинствата, които се нуждаят от подпомагане - например децата. От тези данни излиза, че около 25% от живеещите в Германия българи живеят изцяло или частично благодарение на германските социални помощи.

В статистиката на Агенцията по заетостта се посочва, че 70 730 от получателите на тези помощи са в трудоспособна възраст (т.е. навършили са 15 години и биха могли да работят поне три часа седмично). Те са или изцяло безработни, или работят, но печелят твърде малко и получават допълнителна помощ към заплатата си - т.нар. Aufstocker. Останалите над 32 000 са предимно деца на родители, които получават т.нар. Бюргергелд.

Според публикации в германските медии немалка част от българите, получаващи социални помощи, са т.нар. Aufstocker. Пример за това са лицата, които работят официално само на т.нар. миниджоб (Minijob) - с максимална заплата от 603 евро на месец, която не се облага с данъци.

Към заплатата си от 603 евро те получават още 168,90 евро месечно финансово подпомагане от Агенцията по заетостта, позната сред българите в Германия и като Jobcenter. Освен това Агенцията поема както наема (тук има условия за големината на жилището и допустимия размер на наема), така и здравната застраховка.

Онези, които са напълно безработни и дългосрочно нямат никакви лични приходи, разполагат с по-малко пари. От Агенцията по труда те получават 563 евро месечно, ако живеят самостоятелно, или 506 евро, ако живеят с партньор/ка. Към това се изплащат и разходите за наем и здравна застраховка.

В Германия към януари 2026 социални помощи са получавали общо 5 183 420 души. От тях 2 772 670 са германски граждани, а 2 410 700 са чужденци. Българите не са на първо място в общата класация на мигрантите. Най-голяма е групата на украинците - с над 658 000 получатели на Бюргергелд. След тях се нареждат сирийците с над 431 000 получатели, а трети са афганистанците с над 199 000. На четвъртото място е Турция - с над 188 000. В общата класация България е пета.

Българските граждани обаче са на първо място сред страните членки на ЕС - както процентно погледнато, така и в абсолютни числа. Няма друга държава членка на Общността с толкова много свои граждани, живеещи в Германия и получаващи т.нар. Бюргергелд.

За сравнение: румънците, живеещи в Германия, са над два пъти повече от българите - 903 770. Само че едва 77 747 пълнолетни и непълнолетни румънски граждани получават социални помощи във Федералната република. И още: броят на поляците в Германия е 839 660, но едва 48 253 от тях получават Бюргергелд. От общо 347 225 гърци в страната 26 743 получават държавна финансова подкрепа. А при италианците ситуацията изглежда така: 40 158 от общо 271 812 взимат социални помощи.

Защо при българите броят е толкова висок? Една от причините, според публикация на социалната организация "Каритас", е това, че много българи в Германия са заети в строителството, гастрономията, месопреработвателната индустрия или почистването на сгради - сектори, в които заплатите са ниски. Особено при семействата с деца, чиито родители работят в тези браншове, приходите не достигат границата, определена като екзистенцминимум. В тези браншове и почасовият труд е широко разпространен - най-вече чрез назначаване на т.нар. Minijob със заплата до 603 евро месечно.

Другата причина са злоупотребите със социалната система. За тях медии в Германия и общини сигнализират от години. Става дума за измами, при които злоупотребите нерядко се извършват от добре организирани структури, подобни на мафиотските. Така например има случаи, при които измамниците целенасочено търсят семейства с повече деца от България и регистрират пълнолетните официално като работещи, но с ниски доходи и почасово на т.нар. Minijob. В действителност хората работят на пълен работен ден, като заплатата отвъд онези 603 евро е заработена на черно. Официално обявените ниски доходи позволяват доплащането на т.нар. Бюргергелд. При тези организирани измами по-голямата част от отпуснатите от държавата средства влизат в джобовете на организаторите, които се възползват и от друго - отдаването на квартири в порутени сгради срещу твърде завишени наеми. Така настанените в тези жилища получават и помощи за наема и отоплението - нерядко част от тези средства също попадат в джоба на измамниците.

В началото на годината се появиха съобщения, че градове в Рурска област, където живеят особено много българи и румънци, са спрели социалните помощи на стотици лица от тези две националности, тъй като не отговарят на условията. Става дума за Хаген, Гелзенкирхен, Дуисбург и Дортмунд. От над 10 години тези общини се борят със злоупотреби в социалната система. Там броят на източноевропейците, получаващи т.нар. Бюргергелд, е особено висок. Но и в Берлин, Манхайм и някои други градове в Германия броят на българите, получаващи някакъв вид социални помощи, е висок.

През последните седмици в Германия темата за злоупотребите със социалните помощи има особено голям политически заряд. В началото на май депутат от "Алтернатива за Германия" попита министърката по труда и социалната политика от ГСДП Бербел Бас защо на фона на напрегнатата ситуация с бюджета кабинетът не пести по линия на "миграцията в социалната система". На този въпрос Бас отговори: "Никой не имигрира в нашата социална система". Изказването ѝ предизвика разгорещен дебат. Редица медии коментираха, че по този начин министърката си затваря очите за реалността и призоваха нещата да бъдат назовавани с истинските им имена. Но и политици от управляващата партия ХДС на Фридрих Мерц изразиха силна критика. От Бас се дистанцираха дори социалдемократи.

Малко след това министърката поясни, че с думите си е искала да отхвърли генералното осъждане на мигрантите, но призна, че в сферата на социалните помощи има злоупотреби, срещу които трябва да се предприемат решителни мерки.

Лицата от ЕС, които не работят в Германия, имат право на социални помощи едва след пет години престой.

Тези, които работят, имат достъп до социалната система още през първата година, макар и с ограничения. Това важи и за онези, които имат само т.нар. миниджоб.

Тези, които са работили в Германия повече от една година без прекъсване, имат неограничено право на социална подкрепа. Ако загубят работата си, през първата година те получават помощи за безработни - 60% от средната си месечна заплата, получавана през последните 12 месеца. След това преминават към т.нар. Бюргергелд.