В сегашната враждебна геополитическа среда “Лукойл” може и да се оттегли от България, но е важно рафинерията да работи, смята председателят на Българската петролна и газова асоциация.

- Горивата непрекъснато поевтиняват в последните месеци. Дори и най-скъпият дизел вече е под 3 лева. На какво се дължи това, г-н Терзиев - на спрения износ или има и други фактори?

- От есента на 2022 г. цените на горивата се понижават устойчиво. През март и април на 2023 г. виждаме нива като тези преди войната в Украйна.

Но дори и при максималните цени през лятото на 2022 г. в България бяха значително по-ниски от тези в другите европейски страни преди акцизи и данъци. Това е валидно и днес - нашият пазар предлага най-ниските цени за потребителите.

През лятото на 2022 г. максимумът в котировките на нефта и нефтопродуктите се дължеше на стреса от войната в Украйна и нарушените доставки. Видяхме, че след 5 декември 2022 г., когато влезе в сила забраната на доставки на руски нефт на европейския пазар, а и след 5 февруари 2023 г., когато бяха забранени доставките на готови нефтопродукти от Русия за Европа, нямаше сътресения на пазара. Напротив, цените възстановиха предвоенните си нива от 2022 година.

- Тоест пазарът вече се е стабилизирал?

- Пазарът все още е нестабилен. Ако преди години дневните колебания на нефта бяха в рамките 0,2-0,5 долара за барел, то сега имаме колебания от 5-8, че дори и 10 долара в рамките на деня.

Но рестрикциите при износа от България на нефтопродукти, произведени от руски нефт, не влияят на цените в България. Важно е това да се запази като устойчива тенденция и през следващите месеци, включително и след 31 декември 2024 година, когато ще отпадне и правото да преработваме и получаваме руски нефт.

- Има ли предпоставки отново да се стигне до рекордните стойности от лятото на миналата година?

- Пазарът е силно стресиран заради нарушени действащи дългосрочни договори, инвестиционни проекти в добива и преработката на нефт и газ. Намеренията за форсиране на Зелената сделка и Планът за декарбонизация на ЕС превръщат поне на думи Европа във все по-малък клиент на нефтопродукти до 2050 г. Основният въпрос е дали е възможно и ще се получи ли така на практика.

Тук се крие и отговорът на въпроса за вероятността от нови рекорди. При така прокарваната политика на Европа по отношение на Зеления преход, при все по-осезаеми ограничения при финансиране на проекти, свързани с въглища, газ и нефт, при целенасочено отричане на нефта и газа в годините след 2050-а, всяко сътресение на енергийния пазар ще води до рекорди в цените на нефта и горивата.

Друг фактор за това следващите 2 до 5 години е липсата на дългосрочни и гарантирани инвестиции при добива и рафинирането. Сега финансовите потоци са изтеглени от преките инвестиции и се използват за спекулативни борсово-търговски цели.

Трилиони долари, вместо да подпомагат индустриалните сектори, стоят в банкови сметки и в готовност да купят или продадат на хартия нефтопродукти, злато, зърно, метали, водени от краткосрочни спекулативни цели. Войната на прага на ЕС е перфектният катализатор за такива сценарии. Това поставя в риск не само нашия сектор, а голяма част от бизнеса в световен план.

- Възстанови ли се потреблението в България след пандемията?

- Българският пазар е най-слабият в Европа и поради това има причини да расте. През 2022 година въпреки рекордните цени продажбите възстановиха нивата от 2019-а, като очакванията за 2023-а са за допълнителен ръст. Да не забравяме, че за периода юли-декември 2022 г. имахме подпомагане на крайните потребители с 25 ст. на литър през бензиностанциите. Това оказа своето влияние върху общия обем на потреблението.

- А намалява ли контрабандата на горива, като че ли вече не се говори за нелегални схемиза продажби в сектора?

- Темите за контрабандата са вечни. У българския предприемач е заложено да хитрува и да търси възможности, което го прави адски изобретателен. От години контрабанда от типа цистерни през граница няма. Секторът изсветля и участниците в него в по-голямата си част желаят да е така. Има, разбира се, няколко модела на отклоняване от облагане било с акциз или ДДС, които се прилагат и днес, но държавата полага огромни усилия за контрол

Мога да ви уверя, че със системите за наблюдение и контрол, наложени по закон, схемите са лесно проследими. Приходните агенции работят активно в синхрон със службите и това е добре най-малкото защото са необходими допълнителни приходи в бюджета на държавата.

- Ще дадат ли отражение на бизнеса рекордните глоби от общо над 260 млн лв., наложени от КЗК на “Лукойл” в България?

- Темата за наложените санкции от КЗК на компаниите от групата “Лукойл” е многопластова. Четвърт милиард под формата на глоби е огромна сума, но е само едната страна на въпроса. Тук говорим за репутационни последствия, което е по-важно, както за компаните, попаднали под решенията, така и за сектора като цяло. Има процедура по обжалване, която е активирана от “Лукойл”, като до произнасянето на компетентния съд съответните решения на КЗК не са окончателни.

Относно проекцията върху бизнеса - не смятам глобите и тяхната абсолютна стойност за водещи в този случай, а самите събития - решенията на КЗК. За последните 4 години, откакто съм председател на БПГА, мога да определя сектора “Нефт и нефтопродукти в България” като развиващ се и едновременно с това адаптиращ се към новите реалности. Със сигурност бизнес средата за всички се подобрява. Несъмнено има много теми и въпроси за обсъждане, за решаване, но това също е процес, който тече и ще продължава дълго.

Решенията на комисията обаче създават усещане за обреченост в новата геополитическа обстановка. Нямам усещането, че през 1999 г, ако приватизатор на “Нефтохим Бургас” бе не руска, а друга компания, тя щеше да действа по друг начин в настоящата действителност.

- Възможно ли е руската компания да се оттегли от България?

- От години се говори за продажба на рафинерията в Бургас. В сегашната враждебна геополитическа среда това е възможно.

Независимо кой ще бъде собственик, проблемите по поддръжка, логистика, финансиране, пазари ще си останат.

Най-лошият сценарий за България е рафинерията да спре работа

и се надявам да няма и минимален риск за това. “Нефтохим Бургас” трябва да работи при висока натовареност, с гарантирани доставки на нефт, поддържане на добро технологично оборудване и с професионален екип от управляващи специалисти. Само това ще гарантира добри цени на горивата за българския пазар.

- Служебното правителство лансира идея за облагане на свръхпечалбите. Какви са те в петролния бизнес и от кого могат да се вземат?

- Да обложиш бизнес за вторите 6 месеца на текуща година, при това с бюджет, приет в средата на периода, е неприемливо. Няма инвеститор, който да може лесно и бързо да адаптира бизнеса си за половингодишен период, без да понесе щети. Редица компании предварително са похарчили въпросните печалби за инвестиции или дивиденти.

Нямам поглед върху отчетите на компаниите от бранша, но мога да предположа - добре структурираните и правилно управляваните компании са с положителен резултат, като са платили и дължимите данъци. При проявен публичен интерес съвсем скоро отчетите на компаниите за 2022 година ще бъдат оповестени и достъпни за трети лица.

- Стартирахте преди Великден инициатива срещу пияните и дрогираните шофьори. Има ли вече резултати?

- Кампанията е приятелско напомняне към нашите клиенти, че спазването на забраната в Закона за движение по пътищата за употребата на алкохол и други субстанции спасява животи.

Решихме да започнем тази кампания с подкрепата на МВР и Държавната агенция за безопасност на движението по пътищата, защото се чувстваме отговорна част от това общество, а статистиката говори за нарастване на пътните произшествия, предизвикани от пияни и дрогирани.

Всеки шофьор в България минава през някой от нашите обекти. Там може да се тества доброволно за наличие на алкохол в кръвта

и да вземе решение добра идея ли е да шофира. Предвидили сме и други информационни и образователни дейности. Те ще бъдат по-наситени преди празнични дни, когато хората масово пътуват. Засега можем да отчетем засилен интерес от страна на нашите клиенти към кампанията “С бистър ум зад волана”.

- ЕС готви ново законодателство, като в търговията с емисии ще бъде включен и транспортът. Как това ще се отрази на цените?

- Целта на включването на транспорта в схемата с търговия с емисии е повече от ясна - формално всеки замърсител да плаща, както и да има допълнителна тежест върху използването на нефт и газ като горива в транспорта и с това да се ускори декарбонизацията.

Възможно и най-практично е емисиите да се заплащат от емитента или превозвача, като при този модел цените на горивата няма да бъдат засегнати. Но крайната цена на превоза на пътници и товари първоначално ще се увеличи осезаемо.

Поскъпване на горивата ще има след въвеждането на новото акцизно облагане, тъй като минималните ставки, определени от ЕС към енергийната стойност на видовете горива, са по-високи от сега действащите.