Това беше правилният ход и правилната политика, заяви президентът Желю Желев по повод признаването на независимостта на Македония.

На 8 септември 2011 г. Македония ще отбележи 20 години от провъзгласяването на независимостта на републиката. България бе първата държава, която призна независимостта й. След това нейният пример бе последван от Турция, Словения, Хърватия, Русия и Босна и Херцеговина. Български президент Жельо Желев /1990-1997г./ има огромни заслуги за признаването на Македония от страна на Русия, Турция и други държави в началото на този процес.

С един удар разсякохме възела на сложните двустранни отношения, с които беше белязана наша двустранна история през ХХ век, каза президентът Желев. Натрупаните проблеми можеха да се решат с един замах. Това можеше да стане само с признаването на независимостта на Македония, без да се поставят никакви предварителни условия, подчерта той. Веднага след като направихме това, ние се обърнахме и към всички наши съседи да последват примера ни. Смятахме, че ако те направят това, Македония от възел на противоречия, можеше да се превърне в притегателен център, отбелязва първият демократично избран президент на България. Той посочи, че София е признала независимостта на Македония и за да се избегне разрастването на войната, която вече бушуваше на територията на почти цяла Югославия. Имаше реална опасност тя да се прехвърли и през сръбско-македонската граница, а оттам да прерасне в общобалкански конфликт, включително с участието на България, подчерта президентът Желев. Непризнаването на Македония, според него, поставяше страната в много опасна ситуация. Тя лесно можеше да стане жертва на агресия или провокации, добави той.

На 8 септември 1991 година в бившата югославска република се проведе референдум, на който над 95% от гласувалите се обявиха за създаването на отделна държава. Преди това на 25 януари македонският парламент прие Декларация за независимост. Формално независимостта бе обявена на 18 септември 1991 година, когато парламентът прие Декларация за независимост на базата на резултатите от референдума. Новата Конституция на Република Македония бе приета на 17 ноември същата година. Част от албанската етническа общност отказа участие в референдума и подкрепа за новата конституция на младата държава. Десет години по-късно албанците подкрепиха конституционните промени, които бяха постигнати след въоръжения конфликт от пролетта на същата година.

На 8 април 1993 година Общото събрание на ООН прие Македония като 181 пълноправен член на Световната организация. Поради съпротивата на Гърция страната бе приета като Бивша югославска Република Македония. До днес Македония е призната с нейното конституционно име от 116 държави, включително и от три постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН - САЩ, Русия и Китай. Македония има дипломатически отношения със 160 държави по света.

"Независимо от факта, че ние бяхме сред последните на Балканите, които обявихме независимост, македонският народ направи това с дълбокото съзнание за собствените си права и идентичност", заяви по повод 20-годишния юбилей първият президент на Македония /1991-1999/ Киро Глигоров. "Огромно е удоволствието, че днес отбелязваме 20-та годишнината в една суверенна и свободна държава. Национална държава на македонския народ и на всички етнически групи, които живеят в страната. Ние нямаме друга родина, за това трябва да я защитаваме и да се борим за нея. Много е важно всички граждани еднакво да я обичат и да я чувстват като своя родина", се казва в неговото приветствие. /БГНЕС