Децата в България са 15% и под 1 милион от населението на страната. Липсва обаче изградена система и стратегия за детско здравеопазване у нас. Основните стълбове, които трябва да се следват, за да е пълноценно лечението на децата, са: добра профилактика и скрининг на заболявания, осигуряване на нужните кадри от лекари и патронажни сестри, добра спешна земна и въздушна помощ, Национална детска болница, добре разпределен бюджет за детско здраве.

Изводите бяха направени по време на дискусия, организирана от Национална мрежа за децата с участието на Българска педиатрична асоциация, Национална гражданска инициатива "За истинска детска болница" и бивши депутати.

Мария Брестничка, Национална мрежа за децата, откри дискусията, поставяйки въпроса за липсата на стратегия за детско здравеопазване.

Проф. Иван Литвиненко от Българска педиатрична асоциация поиска връщане на един забравен и важен фактор в системата на детското здравеопазване "патронажна сестра".

Деница Сачева от ГЕРБ/СДС коментира, че основна цел е намаляване на детската смъртност на първо място чрез синхронна работа на всички институции, а детето да е център на системата. Както и да се наблегне на детското здраве в извънболничната помощ, преди да се стига до болница.

Александър Симидчиев от ПП/ДБ смята, че на първо място трябва да се разпредели най-внимателно бюджетът. "Да се знае къде отива всяка една стотинка", иска той и да няма разделение по темата между институции и гражданско общество.

Георги Михайлов от БСП настоя финансирането на детското здраве да не е по клинични пътеки. Идеята била заложена и във функционирането на бъдещата детска болница. Усилията трябва да са насочени към "болестността" при децата, като например диабет. Няма сестри, няма педиатри, отделенията са в критично положение, а в някои райони на България смъртността сред децата е на първо място в Европа, изброи Михайлов.

Бившият министър на здравеопазването (ГЕРБ) Костадин Ангелов добави, че трябва да се засили здравното образование в училище, чиито "плодове ще се берат след 20 г.". Гръбначни изкривявания, детско затлъстяване, хипертония, диабет, борба със зависимостите - наркотици, алкохол, електронни устройства. 30% от децата са със затлъстяване в България, посочи той. Ангелов иска израждане на Национален център за скрининг при децата. Промяна е нужна и в посока "голяма част от дейностите за лечение на деца в НЗОК да се върнат в Министерство на здравеопазването".

Да се промени нормативно наредбата за финансиране на Педиатрията, тъй като тя не е привлекателна с финансирането по клинични пътеки. Стипендиите за мед.сестри в университетите да се увеличат, както и на ВУЗ-а да се плаща повече от държавата за това, предлага още той.

Доц. Васил Пандов ПП/ДБ смята, че за промяна в детското здравеопазване липсва политическа воля и диалог между всички институции.

Да се подсигури добро лечение на деца в чужбина чрез Фонда за лечение "е добър пример за необходима промяна в закона", уточни той. Пандов посочи и промяна по отношение на проследяването на бременността при жените. Друг пример е промяна в структурата на лечебните заведения.

Национална детска болница - дискусията не подмина и тази тема

"Без нея пирамидата е без покрив". Изграждат се нови детски болници в Бургас, в Пловдив, а няма национална детска болница, посочи проф. Георги Михайлов.

Костадин Ангелов коментира, че изграждането на Национална детска болница е станало политическа тема и затова по проекта има забавяне. Той смята, че болницата не трябва да е една, а трябва да има такива и в останалите по-големи градове. Бившият министър добави, че трябва да има детска болница и в Северна България, което ще върне и работата, и населението там./news.bg