"Няма законови пропуски, позволяващи деца, за които са настъпили основанията за вписването им за пълно осиновяване, да не бъдат вписвани. Децата, за които са изпълнени условията за пълно осиновяване, регламентирани в Семейния кодекс (СК), се вписват в регистрите за осиновяване."

Това посочват от Министерството на труда и социалната политика (МТСП) в отговор на въпроси на News.bg по повод сложните процедури за осиновяване у нас.

В края на септември тази година заместник-министъра на труда и социалната политика Иван Кръстев представи информация по време на кръгла маса под надслов "Семейството се избира със сърце, за да даде корени и криле", организирана от Българска асоциация "Осиновени и осиновители" (БАОО) по темата. По думите му за едва 850 от близо 8000 деца, лишени от родителска грижа, към момента е издадено разрешение за пълно осиновяване.

Представените от зам.-министър Кръстев данни повдигнаха въпроса дали има законови пропуски, които да позволяват невписването на децата за пълно осиновяване. Според МТСП нещата не стоят по този начин.

Министерството цитира статистика, актуална към август 2025 г., спорред която общо над 8000 деца в България живеят без родителска грижа. От тях 3704 са настанени при роднини или близки. Към същия момент в приемни семейства са настанени 1516 деца и младежи, а в социални услуги за резидентна грижа - 2983. Общият брой на непълнолетните, които не живеят в семействата си или при близки е 4499.

Въпросът е защо от тези близо 4500 деца едва 850 влизат в регистъра за осиновяване. 

"Децата, за които са изпълнени условията за пълно осиновяване, регламентирани в Семейния кодекс (СК), се вписват в регистрите за осиновяване", посочва министерството в отговор на въпросите на News.bg.

Оттам изтъкват, че е погрешно да се прави директна връзка между данните за децата, настанени извън семейството, и за вписаните за осиновяване.

"Децата, настанени в семейства на роднини или близки, по закон не се вписват за осиновяване. Причината е, че тези деца в основната част от случаите са настанени при хора от разширения им семеен кръг. Това запазва връзката със семейството, което е основна цел на политиката за закрила на детето. По данни на Агенцията за социално подпомагане към м. август 2025 г. 3704 деца са настанени при роднини или близки", уточняват от ведомството. 

МТСП подчертава, че "за осиновяване могат да бъдат вписани деца, настанени в приемни семейства или в социални услуги за резидентна грижа (в центрове за настаняване от семеен тип и преходни жилища). Дори и в тези случаи вписването в регистъра за осиновяване е крайна мярка, за която следва да бъдат изпълнени редица законови изисквания. Приоритетно, когато е възможно, се предприемат мерки за реинтеграция, като се работи с биологичното семейство за преодоляване на причините, довели до извеждането на детето. Търсят се и варианти за настаняване в разширеното семейство".

На въпрос къде се корени причината толкова много деца да не се вписват за осиновяване въпреки предвидения срок в Наредбата за реинтеграция от 18 месеца социалното министерство отговори:

"С промените в СК от края на 2023 г. беше въведено ново условие за вписване на деца за осиновяване - след издадено съдебно решение при неуспешна работа по реинтеграция (чл. 84, ал. 3 от СК). Вследствие на тази промяна съдът вече се произнася в бързо производство с решение по оценката на дирекциите "Социално подпомагане" (ДСП) относно причините за неуспешната реинтеграция."

"По този начин се гарантират в максимална степен правата на децата, в случай че родителите, независимо от стартирал процес по реинтеграция, не съдействат, не проявяват траен интерес към положението на децата и не полагат целенасочени и системни усилия за връщането им в биологичното семейство", уточняват от министерството.

Според МТСП преди тези промени в СК от 2023 година "подаване на молба от родителя за връщане на детето или за промяна на мярката за закрила, дори от негова страна да не се предприемат последващи целенасочени действия в тази насока, децата бяха лишени от правото си на дълготрайно отглеждане в сигурна и постоянна семейна среда, включително чрез осиновяване".

И все пак прроцентът на вписаните за пълно осиновяване деца е безпрецедентно нисък. За сравнение през 2017 г. децата, които са се отглеждали по институции и приемни семейства са били над 6000, а от тях за осиновяване са били вписани около 38%, като тогава този дял също се е смятал за нисък.

Съответно можем да се запитаме дали това положение предоставя най-доброто решение на въпроса с децата, живеещи без родителска грижа. 

Според Асоциацията на акредитираните организации за международно осиновяване (АОМО) за тези близо 4500 деца по приемни семейства и институции се създават излишни пречки пред това да бъдат включени за осиновяване. 

"Защо продължавате да сочите като причина за невписване на децата в регистъра опитите за реинтеграция и настаняване в разширеното семейство, при условие, че сроковете в Семейния кодекс са пределно ясни и всъщност кратки, а максималният срок за прилагане на мерки по реинтеграция е 18 месеца?", коментират от организацията. 

Оттам посочват, че когато едно дете е настанено в приемно семейство или в социална услуга от резидентен тип, то преди това за това дете е била установена невъзможност да бъде настанено при роднини или близки. Така че, търсенето на варианти за настаняване в разширеното семейство би следвало вече да е изчерпано към момента на настаняване на детето под грижата на социалните услуги в общността.

От Асоциацията също така заявяват, че макар социалното министерство да гледа на вписването в регистъра за осиновяване като "крайна мярка", това на практика е мярката, която може да защити най-добрия интерес на децата, които няма как да бъдат реинтегирани в биологичните си семейства или настанени при близки. 

Проблеми има и по отношение на реинтеграцията. По време на организираните от Българската асоциация на осиновени и осиновители (БАОО) информационни седмици за осиновяването стана ясно, че по места социалните служби са блокирани от противоречащи на закона практики, а именно отворени случаи на реинтеграция, продължаващи години.

По време на една от кръглите маси, проведена през септември, беше споделено, че в практиката се срещат случаи на деца, вписани в регистъра за осиновяване след 3-4 и повече години отглеждане в приемни семейства и социални услуги, за които условията, регламентирани в СК са били налице в продължение на години и не е имало работа по реинтеграция.

За цялата 2024 година са регистрирани 1456 случаи на реинтеграция, като от тях 62% или 909 са неуспешни, но въпреки това изглежда тези деца не са вписани за пълно осиновяване, въпреки че по закон това може да бъде направено.

Според промените от 2009 година в Семейния кодекс при реинтеграциите на децата се изисква и активност от страна на родителите в сравнително кратки срокове, с цел съдбата на детето да бъде изяснена в предвидим период от време, посочват от АОМО.

Освен това през 2019 г. с изменението на подзаконовия нормативен акт, регулиращ този процес (т.нар. Наредба за реинтеграцията) се предвиждат и въпросните 18 месеца за реинтеграция на детето в биологичното му семейство, т.е. колкото и приоритетно да се предприемат мерки за реинтеграция, за това има предвиден максимален срок, който следва да се спазва.

От АОМО обясняват, че телефонно обаждане или инцидентно посещение от страна на биологичните родители се приема като траен интерес, който прегражда вписването в регистъра за пълно осиновяване, като по този начин реинтеграцията продължава с години, а с напредването на годините, шансът на децата да бъдат осиновени намалява.

След промените в Семейния кодекс от 2023 г. беше въведено ново правило за вписване на деца за осиновяване - това трябва да става след съдебно решение при неуспешна реинтеграция. От АОМО обаче посочват, че от началото на 2025 г. районните съдилища вече връщат тези молби като неоснователни. Вместо това съдилищата насочват случаите към административна процедура за вписване на децата в регистъра.

Асоциацията пита защо дирекциите "Социално подпомагане" не спазват преходните разпоредби на закона и не продължават да вписват децата по стария ред, докато новият не започне да действа напълно.

На практика законът не се прилага еднакво - има различни тълкувания и случаи, което води до нарушаване на правата на децата. От Българската асоциация по осиновяване (БАОО) допълват, че липсва политическа воля за решаване на проблема и че социалните служби не предприемат нужните действия.

В резултат много деца, които биха могли да бъдат осиновени, не се вписват в регистрите. Те остават години наред в социалната система, а шансовете им за осиновяване намаляват, което същевременно натоварва и самата система.