През 2005 година земеделските стопанства са били 500 хил., докато през 2020 година те са намалели до 132 хил. Това означава, че за 15 години 75% от стопанствата са изчезнали. Тези данни представи проф. д-р Божидар Иванов, директор на Института по аграрна икономика, по време на международна научна конференция "Аграрната икономика в подкрепа на земеделието", предаде БНР.

В интервю за националното радио Иванов посочи, че през последните 15-20 години България се представя добре и има добри позиции на пазара, като например в секторите на зърнените и маслодайни култури.

По думите на професора въпреки колебанията, които се дължат повече на климатични, природни фактори, представянето на земеделието в тази област е много силно и според него това ще продължи поне в следващите години. "При стопанства, които са добре структурирани и позиционирани, поне в следващите 5-10 и повече години мисля, че ще продължи. Тук ще зависи от външните условия, които до голяма степен могат да повлияят", коментира Божидар Иванов.

Все пак директорът на Института по аграрна икономика обърна повече внимание на секторите, които до голяма степен касаят пряко и потребителите, и хората, които осигуряват главната част от храната за населението - мляко, месо, зеленчуци, плодове.

Иванов изтъкна, че тези сектори са разположени на другия плюс - вече повече от 20 години в тези сектори се изпитват трудности, които продължават и до днес. "Там пазарният дял на местното производство не се увеличава, а на места и намалява", отбеляза той.

Професорът обясни, че в тези сектори самото производство и начинът, по който функционира пазарната организация, са сложни и са свързани с прекалено големи изисквания и за инвестиции, и за добри управленски умения, и за добра организация на пазара. По думите му конкуренцията и в ЕС, и в съседните на България страни, които са много сили в производството на плодове и зеленчуци, са изпитание за българските производители.

Селскостопанската политика след 2007 година обаче не допринесе за това тези сектори да се представят на нивото, на което ни се иска, допълни проф. д-р Божидар Иванов и обърна внимание на субсидиите, които, по мнението му, са откъснати от производството.

След 2007 година субсидиите са свързани с едно общо единно плащане, което не зависи от производството, а е на площ - тя е еднаква на единица площ за всички производители, напомни професорът, който смята, че това води до изкривяване.

Според Божидар Иванов тези стопанства - мляко, месо, плодове и зеленчуци, трябва да търсят други възможности и натам трябва да бъде подпомагането. Трябва да се търсят възможности да се подобри тяхната производителност, изтъкна той, като добави, че не повече от 50% от месото, което ядем, го произвеждаме у нас и сравни: при старите страни-членки този процент е над 90.

Професорът каза, че това означава, че има имаме резерви за това да подобряваме пазарната ориентация.