Известният с природозащитната си дейност съветски дисидент, когото очаквахме да пристигне в България по покана на Български хелзински комитет и народния представител Филип Димитров, зам. председател на НС, няма да дойде в страната.

Специално за БГНЕС председателят на БХК Красимир Кънев съобщи, че Буковски се е почувствал много зле със здравето вчера на летището в Дюселдорф, където е трябвало да се прекачи за полет за София. Това е съобщил на Кънев консулът на Великобритания в германския град.

Владимир Буковски спешно се е върнал в Лондон, където живее след напускането на бившия Съветски съюз в средата на 70-те години на миналия век.

Владимир Буковски, един от най-известните съветски дисиденти с 12-годишен "стаж" в затвори, лагери и психиатрични болници, учен, публицист, последователен защитник на демократичните и либерални принципи не само в родината си, но и в Западна Европа, където живее от експулсирането му през 1976 г. Владимир Буковски е роден на 30 декември 1942 г. в град Белебей (Башкирска АССР) в семейството на известен съветски журналист.

Учи в Москва след завръщането на семейството от евакуация. Изключен е от училище през 1959 г. заради издаването на ръкописно списание и продължава образованието си във вечерно училище. През 1960 г. заедно с други младежи възстановява забранените от властта поетични четения при паметника на Маяковски в Москва.

По това време е студент в биолого-почвения факултет на Московския университет и не е допуснат до сесия, а в края на 1961 г. е изключен от университета. През 1962 г. заминава с геоложка експедиция в Сибир, за да избегне арест.

За първи път е арестуван като студент през май 1963 г. за размножаването на книгата на Милован Джилас "Новата класа". Изпратен е на принудително лечение в ленинградската "спецпсихболница", откъдето излиза през февруари 1965 г. През декември 1965 г. е арестуван за организирането на демонстрация в защита на дисидентите Синявски и Даниел и отново изпратен за 6 месеца на принудително психиатрично лечение.

През януари 1967 г. е арестуван за организирането на демонстрация в защита на арестуваните дисиденти Александър Гинзбург, Юрий Галансков и техни съмишленици. Осъден е на три години лагер. След освобождаването си през януари 1970 г. Буковски разпространява на Запад информация за използването на съветската психиатрия за политически репресии.

Въпреки заплахите да прекрати тази дейност в началото на 1971 Владимир Буковски изпраща отворено писмо до конгрес на психиатри, придружено със съдебно-психиатричните експертизи на известни дисиденти: Пьотър Григоренко, Наталия Горбаневская, Валерия Новодворская и други.

Арестуван е през март 1971 г. На процеса в Московския градски съд на 5 януари 1972 г. Буковски произнася обвиняваща реч, широко разпространена в самиздата. Осъден е на 7 години лишаване от свобода (2 години затвор и 5 години лагер) с последващи 5 години интерниране. Изтърпява присъдата си във Владимирския затвор, след това в пермските политически лагери, където организира протестни акции срещу администрацията. В затвора заедно с психиатъра Семьон Глузман написват Наръчник по психиатрия за инакомислещи, предназначен да помогне на тези, които властите се опитват да обявят за невменяеми.

През 1974 г. Буковски е върнат във Владимирския затвор като "злостен нарушител на режима". В този период известната защитничка на дисидентите адвокат Калистратова пише отворено писмо в подкрепа на Буковски. Група дисиденти протестират против клеветническа статия срещу Буковски в "Литературная газета". Международната кампания за освобождаването на Буковски набира сила и през 1976 г. с белезници е отведен в Швейцария и разменен с Луис Корвалан - лидер на чилийската комунистическа партия и политически затворник при Пиночет.

Владимир Буковски завършва неврофизиология в Кеймбридж. Организира протести срещу съветското нахлуване в Афганистан през декември 1979 г. и полага усилия за освобождаването на пленени от муджахидините съветски войници. Той е един от инициаторите на бойкота на олимпиадата в Москва през 1980 г.

През април 1991 г. Владимир Буковски за първи път след изгнанието си посещава Русия. През 1992 г., поканен от руските власти като експерт на Конституционния съд в делото срещу КПСС, получава достъп до секретни документи от архива на ЦК на КПСС, някои от които успява да сканира и по-късно публикува. След 1993 г. руските власти му отказват виза и той не успява да посети Русия до 2007 г. Остър критик на политиката на президента Путин, през 2004 г. Владимир Буковски участва в създаването на обществения комитет "2008: Свободный Выбор" заедно с Гари Каспаров, Борис Немцов, Владимир Кара-Мурза, Евгений Кисельов и други руски опозиционни политици.

През 2007 г. Владимир Буковски беше издигнат от част от руската либерална опозиция като кандидат за президент на Руската федерация. Буковски и инициативната група, която го издигна и в която са руски общественици като Александър Подрабинек, Юрий Самодуров, Владимир Кара-Мурза и Андрей Пионтковски, успя да преодолее пречките, които спецслужбите създаваха на кандидатите (и които препънаха Гари Каспаров), и внесе нужните документи в ЦИК. Но Централната избирателна комисия отказа регистрация под предлог, че Буковски няма ценз за уседналост и не е представил "документ за писател".

В хода на кампанията Буковски успя да събере Борис Немцов и Михаил Касянов на масата за преговори за единен кандидат на опозицията. На 10 декември 2007 Владимир Буковски получи наградата на известния защитник на индивидуалните права в областта на психиатрията Томас Сас за огромния си принос в защитата на гражданските свободи с мъжественото си и ярко разобличаване на използването на психиатрията като средство за политическа разправа. /БГНЕС