Велика събота от Страстната седмица е. Това е и последният ден, в който могат да се боядисат яйцата за Великден.

Последният ден от Страстната седмица е посветен на скръбта за починалия на кръста Спасител Христос, но и на очакването на Неговото Възкресение.

Църквата прославя Велика събота като "най-благословения седми ден". Защото това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете. Положен вече в гроба, Духът на Иисус е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново райските двери. Това ще се случи на другия ден - в Неделята, наречена с най-краткото име – Великден.

В наше време чувствата на вярващите са различни от онази безнадеждност на апостолите в деня след петъка на Христовата смърт.

Фактът на Възкресението дава друго измерение и на самата Му смърт, която не е безцелна гибел, а изкупителна жертва, както изтъква Сам Иисус: "Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен".

На днешния ден, който е последен от седмицата по еврейския календар и затова e ден на пълен покой от всякакви дейности -

Христос с човешкото Си тяло бил в гроба, а Неговите ученици "поради страх от юдеите" се заключили в една йерусалимска къща и още не можели да проумеят как е възможно да се случи всичко това. За всички тях онази събота била ден на отчаяна безпомощност. Чак до третия ден вечерта някои от тях боязливо и без особена надежда споделяли: "а ние се надявахме, че Той е Онзи, Който щеше да избави Израил...".

Само жените около Света Богородица не падали духом:

Подготвили още от предната вечер обичайните погребални благовонни масла, с които на сутринта след "съботната почивка" да отидат да помажат тялото на Спасителя. И сутринта "в първия ден на седмицата" те "много рано", още по тъмно, отишли на гроба, където ги очаквала голямата и изключително радостна изненада на Христовото Възкресение.

Тази сутрин богослужението е посветено на древните пророчества и предобрази на Христос.

След вчерашния Велики петък, който заради скръбта остава без литургия, днес се служи Василиева литургия, а вечерта няма служба, защото се очаква среднощното пасхално богослужение. Днес вярващите казват молитвените слова: "Покланяме се на Твоите страдания, Христе! Покажи ни и славното Си Възкресение!".

В народния календар:

На този ден хората посещават гробовете на близките си. Затова и се нарича душна събота. Гробовете се преливат, прекадяват, раздават се яйца и хляб.

В събота е времето месене и печене на великденските обредни хлябове. Текат последните празнични приготовления. Изчиства се всичко в дома. Прави се великденската погача, в средата на която се слага едно червено яйце и по едно бяло за всеки член на семейството. Белите яйца са сурови.

В нощта срещу неделя хората отиват в църквата, за да запалят свещи и да се поздравят с „Христос Воскресе!“. Ако не можете да идете на църква, останете будни и се молете.

В събота е времето за готвенето на празничните великденски вкусотии, но не се ядат все още.

На този ден се препоръчва да поискате прошка от хората, които сте засегнали по някакъв начин, да се сдобрите с околните.

Всичко с готвенето и боядисването на яйцата трябва да приключи преди да се скрие слънцето.