Работодателските организации са предложили МЛЗ да е 646 евро като компромис

Минималната работна заплата не би следвало да се увеличава при настоящото състояние на икономиката, заяви председателят на Общото събрание на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев в предаването "България, Европа и светът на фокус" по Радио ФОКУС.

По думите му работодателските организации са предложили размер от 646 евро като компромисна стойност в рамките на предвидения диапазон.

Велев обясни, че диапазонът за минималната работна заплата се формира по методика, която отчита четири показателя – ръста на средната и медианната заплата, инфлацията и дългосрочния ръст на производителността на труда. Всеки от тях участва с тежест от 25%.

По думите му в България минималната работна заплата е прекомерно висока спрямо средната в сравнение с други големи икономики.

"Това води до смачкване на разликите между възнагражденията на хора с различна квалификация и намалява стимулите за придобиване на по-висока квалификация и по-голям трудов принос", посочи той.

"Минималната заплата е заплата, която се получава за малко време от хора, които нямат квалификация, образование и трудови навици. За няколко месеца те ги придобиват и заплатата расте“, коментира Велев.

Той предупреди, че прекомерното административно повишаване на минималното възнаграждение може да доведе до изравняване на доходите между нискоквалифицирани и по-квалифицирани работници, което според него е неблагоприятно за пазара на труда.

Васил Велев определи като необходима актуализацията на данъчните оценки на недвижимите имоти, тъй като те значително изостават от пазарните стойности. По думите му оценките не са актуализирани съществено от 2007 г., докато през този период инфлацията, цените на имотите и доходите са нараснали значително.

Според него обаче повишаването на данъчните оценки трябва да бъде съпроводено с намаляване на ставките на данъците и таксите, които се изчисляват върху тях. Той посочи и необходимостта такса "битови отпадъци“ да бъде обвързана с количеството генерирани отпадъци, а не със стойността на имота.

"Принципът замърсителят плаща трябва най-накрая да се въведе и у нас“, заяви Велев, според когото промяната би ограничила сивия сектор и би поставила изрядните данъкоплатци в по-справедлива позиция.

По отношение на Бюджет 2027 Велев заяви, че е необходима по-решителна консолидация и по-ефективно разходване на публичните средства. Според него приходите трябва да бъдат планирани по-консервативно, а разходите да бъдат съобразени с реалните възможности на икономиката.

"България има високи разходи за възнаграждения в сектор "Сигурност“, голям брой болнични легла спрямо населението и значителен капацитет във висшето образование, който не се използва ефективно", каза още той.