Върховният административен съд остави без уважение искането на Управителния съвет на БНБ за оттегляне на отправеното преюдициално запитване до Съда на европейския съюз по казуса с предсрочното освобождаване на Андрей Гюров от длъжността подуправител на националната банка, по повод на което е образувано дело.

Със същото определение върховните магистрати оставят без уважение и искането на УС на БНБ за прекратяване на производството по административно дело на ВАС, съобщават от съда.

От ВАС посочват, че за да постанови този резултат, съдебният състав на съда е съобразил всички становища на страните, представените доказателства и служебно известните му
обстоятелства относно промяната в заеманата от Андрей Гюров длъжност като министър – председател.

В представени по делото становища от Андрей Гюров жалбоподателят застъпва позиция, че не е загубил правен интерес от оспорването на решение на УС на БНБ за предсрочното му освобождаване от длъжността подуправител, ръководител на управление „Емисионно“ в Българската народна банка.

Изрично е посочено, че от евентуалната отмяна на процесния административен акт, за жалбоподателя биха се породили благоприятни правни последици. Жалбоподателят сочи, че от една страна с отмяната на процесното решение на УС на БНБ би се постигнала защита на доброто му име в обществото, а от друга страна отмяната на процесния административен акт е основание да търси обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди.

С оглед на тези съображения, жалбоподателят изразява становище за неоснователност на отправените до съда искания от страна на УС на БНБ да се възобнови производството по делото; да се оттегли отправеното до СЕС преюдициално запитване, по което е образувано делото; да се остави без разглеждане жалбата на Андрей Гюров срещу решение на БНБ и
да се прекрати производството по делото.

Върховните магистрати приемат, че в случая за Андрей Гюров съществува правен интерес от оспорване, доколкото при положителен за него резултат се създават предпоставки за реализиране на правото му да търси обезщетяване на претърпени както имуществени, така и неимуществени вреди.

В този смисъл разпоредбата на чл.204, ал. 1 от АПК изрично указва, че иск за обезщетение за вреди може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред, т.е. отмяната на административния акт съставлява абсолютна процесуална предпоставка по отношение на исковото производство за обезщетение.