От Фейсбук профила на юриста Любомир Талев

Вчера станахме свидетели на поредната демонстрация на лицемерие и двойни стандарти от страна на представителите и симпатизантите на "Демократична България", които излязоха на улицата, за да поискат България да предостави реална подкрепа (в т.ч. и оръжие) на Украйна. Да, не сте се объркали - става въпрос за същите хора, които коленичиха пред кандидата на Леонид Решетников Румен Радев, който доскоро настояваше МИГ-овете ни да се ремонтират от Русия и единствената военна помощ за Украйна, която допуска (също отскоро), е изпращането на каски и бронежилетки за... цивилното население.

Става въпрос за същите хора, които участват в правителство, чийто премиер отхвърли изпращането на оръжие за Украйна с мотива, че 80% от българите били против (като упорито отказва да сподели откъде разполага с такива социологически данни, сигурно от Googlena). На практика наблюдаваме хора, излезли да протестират срещу политиката на излъченото и подкрепяно от тях правителство, без да са го напуснали и оттеглили подкрепата си за него.

И ако подобно поведение ви се вижда безпрецедентно, всъщност не е - когато в края на 2015 г. Радан Кънев излезе в опозиция на кабинета Борисов 2 (уж заради разлика от една бройка в съотношенията между политическа и професионална квота в съдийската и прокурорската колегия на ВСС, която беше спомената като бележка под линия в един мониторингов доклад на ЕК и отдавна забравена), той остана част от парламентарната група на тогавашния Реформаторски блок, който продължи участието си в управляващото мнозинство и подкрепата си за правителството. Така Радан Кънев роди уникалната за световната политическа теория и практика концепция за "управляваща опозиция", характеризираща се с комбинацията от остри опозиционни  лозунги за трупане на позитиви пред електората и безогледно консумиране на облагите от властта до последния възможен момент. Концепция, чието второ издание ни демонстрира "Демократична България" в момента.

Изображение: Моджо