1 година от историческото сваляне на кабинета „Петков“

България 23.06.2023 08:23 Снимка: ДНЕС+

1 година от историческото сваляне на кабинета „Петков“

Измина една година от историческото сваляне на кабинета „Петков“. Той стана първият, паднал след вот на недоверие. 123 депутати гласуваха "за" срещу 115 депутати "против".

От 239 гласували на заседанието се регистрираха 181 депутати - 67 от ПП, 59 от ГЕРБ-СДС 34 от БСП 26 от ДПС, 16 от ДБ и 13 от Възраждане.

В миналото правителствата, които са оставали без парламентарна подкрепа, винаги са избирали да подадат оставка пред унижението да бъдат свалени от опозицията.

Кирил Петков отиде в историята, където ще бъде записано като първото – и засега единствено правителство, което бива свалено против волята му, по решение на Народното събрание.

„Беше чест за мен за водя правителство, което беше свалено от г-н Пеевски, г-н Борисов и г-жа Митрофанова. Това, което искам да заяви ясно, че този вот е само една малка стъпка към един дълъг път. Това, което не разбраха е, че така не могат да спечелят битката“, заяви Петков след като правителството му вече е в оставка и беше свален от Народното събрание.

До падането на кабинета се стигна след разрив в управляващата Четворна коалиция и изтеглянето на партия „Има такъв народ“. Лидерът на ИТН Слави Трифонов мотивира решението си с разминаване по отношение на Скопие и обвини довчерашните си партньори, че съсипват финансово страната. Без формацията на Трифонов кабинетът Петков остана с крайно недостатъчните 109 депутати при необходими най-малко 121 за оцеляване или 130-140 за комфортно съществуване. Последва „люспене“ в групата на ИТН и съмнения за покупка на народни представители.

За да пресекат този процес, ПГ на ГЕРБ/СДС спешно внесоха в парламента вот на недоверие на тема финансова политика. До последно имаше съобщения за опит за търговия с депутати и сериозни съмнения дали кабинетът няма да оцелее като си напазарува нужната подкрепа.

В миналото не веднъж разделение в управляващи коалиции оставя български кабинети без мнозинство в парламента. Винаги досега обаче самите правителства са вземали решение да се оттеглят с някакво достойнство, като сами задействат процедурата по свалянето си, вместо да оставят всичко в ръцете на опозицията. Последният подобен случай беше през 2014 г., когато премиерът Пламен Орешарски беше принуден да подаде оставка след като от него и правителството му се отказаха ДПС.

През 2016 г. АБВ напуснаха втория кабинет Борисов, но това не беше фатално за оцеляването му, тъй като и без тях то имаше достатъчна парламентарна подкрепа. Няколко месеца по-късно Борисов сам избра да хвърли оставка след краха на Цецка Цачева на президентските избори, което лидерът на ГЕРБ разтълкува като промяна в обществените настроения и нужда обществото отново да се произнесе.

Правителството на Филип Димитров през 1992 и до днес е единственото, паднало след вот на доверие – отново по инициатива на министър-председателя./tribune.bg

CHF CHF 1 2.00003
GBP GBP 1 2.2837
RON RON 10 3.93021
TRY TRY 100 5.61962
USD USD 1 1.82549