Доходността по дълга на някои страни от еврозоната вече достигна многогодишни върхове след началото на конфликта, тъй като инвеститорите се притесняват от ефекта на енергийния шок върху публичните финанси.

Германия например обяви двумесечно намаление на данъците върху бензина и дизела за всички граждани, Испания отделя 3,5 млрд. евро за намаляване на ДДС върху енергията, а италианският премиер Джорджа Мелони въведе временно понижение на акцизите върху горивата.

В същото време в голяма част от ЕС публичните финанси остават крехки заради разходите по време на пандемията от COVID-19 и енергийната криза след руската инвазия в Украйна.

„Има държави, които нямат фискално пространство и реално не могат да си позволят такива мерки, ако не ги компенсират с други бюджетни корекции. Те са изключително ограничени и трябва да внимават как ще реагират пазарите“, изтъква Камер пред FT.

Сред най-задлъжнелите икономики в еврозоната са Италия, Франция, Белгия и Гърция, според последния фискален доклад на МВФ.

Тази сравнително умерена тежест обаче може да нарасне значително, ако ограниченията в енергийните доставки се окажат продължителни.

„Проблемът с тези мерки е, че веднъж започнати, ако кризата се проточи, разходите се натрупват и се оказвате заключени в тях“, смята Камер.

Той особено остро критикува мерки като тавани на цените или данъчни облекчения, които изкривяват пазарните сигнали. Според него това поддържа високо търсене в условия на ограничено предлагане и отслабва стимулите за преминаване към алтернативни източници на енергия, като възобновяемите.

По данни на МВФ над 90% от страните в ЕС са въвели поне една мярка, която изкривява цените по време на настоящата криза.

„Когато цените се повишават, това е сигнал за преминаване към алтернативна енергия. Ако премахнете този сигнал, отнемате и стимула за промяна“, отбелязва Камер.