• При храните нивото е 86,7% при доходи наполовина по-ниски от на средния европеец

• Като цяло в Румъния е по-евтино, отколкото в България

От средата на 2022 г. динамиката на цените е сред най-важните икономически теми – от начина, по който значителната инфлация влияе на домакинските бюджети и покупателната способност, до различните мерки за омекотяване на този ефект. Публикуваните тази седмица данни на Евростат позволяват да оценим влиянието на различните темпове на инфлация върху 27-те страни членки и тяхното отстояние от средните ценови равнища на Европейския съюз.

При представените данни спрямо имагинерно средноевропейското ценово равнище се сравняват средногодишните цени в останалите държави. Важно е да отбележим, че този индекс не представлява повишението на цените през годината (тази промяна се измерва от индекса на потребителски цени), а статичното, средногодишно отстояние на страните членки от средната стойност.

Практически,

средноевропейското ценово равнище е много близко до това в Испания – 98% и Италия - 101%,

а повечето западноевропейски страни, с изключение на Португалия, се нареждат над него. Обратно, с най-ниски средни цени са Румъния с 52 на сто и България с 55%, което означава, че те са почти наполовина по-ниски от средното равнище за целия ЕС.

Сравнението с 2021 г. ясно демонстрира по-сериозното влияние на инфлацията през 2022 г. върху икономиките на Източна Европа, като Чехия и Естония са се приближили с по 7,2 пункта до средноевропейските цени, Литва – с 6 пункта, Латвия – с 3,5. След тях се нарежда България с ръст от 3,5 пункта. Това е и най-високото ниво, постигано от страната в близкото минало, като през предходните 10 г. България седи на сходно отстояние от средноевропейските ценови равнища.

От по-голямо значение е обаче разпределението между отделните групи стоки и услуги, тъй като те имат и различна тежест в разходите на домакинствата. Докато при разходите за жилища и режийни, както и при здравеопазването през 2022 г. България е била на едва 37% от средните за ЕС ценови равнища, то при дрехите и обувките отношението приближава 80%, при храните и безалкохолните – цели 87%. Това от своя страна означава, че при равнище на домакинския доход от около 1/2 от средния за ЕС, средните цени на храните, дрехите и комуникациите в България са относително високи. Именно при храните и безалкохолните е и регистрирана най-голямата ценова конвергенция през 2022 г., като България се е сближила със 7 пункта към средноевропейските цени. При транспорта повишението на индекса е с 5 пункта, най-вече заради ръста при горивата.

Още по-интересно е разпределението в рамките на групата на хранителните стоки, които и най-често стават обект на сравнения. Докато при месото средната цена е 68%, при рибата – 73%, то има две групи стоки, при които цените в България през 2022 г. остават много над средните. Това са маслата и мазнините – 134%, както и млякото, сиренето и яйцата – 123%. Въпреки че

още в средата на миналото десетилетие цените на яйцата и млечните продукти минават 90%

от средноевропейските, през 2020 г. в хода на ковид пандемията те вече са над средните. При мазнините и маслата пък изравняването се случва още през 2013 г. Въпреки че при всички групи храни има осезаемо сближаване със средноевропейските нива през 2022 г., млякото, сиренето и яйцата и тук се нареждат на първо място с цели 12 пункта ръст. Тези големи отклонения и негативна динамика определено дават повод за размисъл за състоянието и конкуренцията в производството и дистрибуцията на храните, чиито цени се задържат трайно над средноевропейските.