Производството на органични яйца от свободно отглеждани кокошки може да има почти двойно по-голямо въздействие върху климата в сравнение с производството на яйца от кокошки, отглеждани в клетки. Това показва ново изследване, публикувано в научното списание Royal Society Open Science, цитирано от британския вестник "Гардиън".

Според анализа, ако цялото производство на яйца във Великобритания премине към органично свободно отглеждане, годишните емисии на парникови газове биха достигнали 2 316 000 тона въглероден диоксид (CO₂ еквивалент). За сравнение, при изцяло клетъчна система емисиите биха били 1 184 000 тона, или почти два пъти по-ниски.

Изследователите обясняват разликата с по-ниската продуктивност на свободно отглежданите кокошки. За производството на същото количество яйца са необходими повече птици, докато кокошките в клетъчни системи използват фуража по-ефективно и снасят повече яйца.

Проучването показва още, че органичното свободно отглеждане се представя най-слабо и по отношение на риска от замърсяване на водите с хранителни вещества (евтрофикация), подкиселяване на околната среда и използване на земя. Освен това при този модел е отчетена и най-висока смъртност сред кокошките.

В същото време авторите подчертават, че изследването има ограничения. Анализът е базиран на данни от британски птицеферми за периода 2009-2010 г. и не отчита по-новите технологии и промени в производството. Освен това не са разгледани други екологични фактори като употребата на пестициди или влиянието върху биоразнообразието.

"Открихме важен компромис. Фермите, които обикновено се смятат за по-добри за хуманното отношение към животните, като органичните и свободното отглеждане, могат да изискват повече птици за производството на същото количество яйца, защото са по-малко ефективни и могат да имат по-голямо въздействие върху околната среда", заяви д-р Хариет Бартлет от Оксфордския университет, един от авторите на изследването.

Тя обаче отбелязва, че резултатите не дават пълната картина. По думите ѝ органичното производство може да се представя по-добре по показатели като токсичност от пестициди и опазване на биоразнообразието.

Подобна позиция изрази и Лий Холдсток, ръководител на отдела по регулаторни въпроси и търговия в организацията Soil Association Certification, който не е участвал в изследването. Според него по-ниските емисии при интензивното производство отразяват само една част от екологичната картина.

"Една наистина устойчива хранителна система трябва да отчита и въздействието върху природата, здравето на почвите, качеството на водите, използването на синтетични вещества и хуманното отношение към животните", посочва той.

Авторите изчисляват, че при сегашната британска система, която включва комбинация от клетъчно, подово, свободно и органично свободно отглеждане, годишните емисии възлизат на около 1 439 000 тона CO₂ еквивалент.