Е, това беше! Правителство няма да има и с третия мандат. Отиваме отново на предсрочни избори, а след това само Господ знае! България губи една от най-съществените характеристики на демокрацията - предвидимостта. А това не може да не повлияе негативно върху всички направления на обществения живот. Не може да не повлияе негативно и върху живота на българските граждани и техните семейства, тъй като всяка една дейност в сферата на икономиката, образованието, здравеопазването, отбраната, сигурността и пр. е зависима от публичното управление. Колкото по-качествено е то, толкова по-добро е и развитието в тези сектори. И обратно - кризата в партийната система и институционалната уредба може да доведе до застой и регрес във всички обществени и бизнес сектори.

ИТН получиха своя шанс и не успяха да го реализират. Това се случва не за първи път на формацията на Слави Трифонов. Сегашният шанс обаче беше тест за тази политическа партия. Дали тя е извървяла своя път и дали се е превърнала в истински политически субект. Нереализираният шанс показва по-скоро, че ИТН, по своя характер, все още е по-близо до корпоративен субект, отколкото до реална политическа формация. По време на 49-то Народно събрание от ИТН непрекъснато говореха, че кабинетът "Денков - Габриел" трябва да подаде оставка и да се състави експертно правителство.

Сега ИТН получи третия мандат от президента с идеята да състави точно експертно правителство, каквото обаче няма да има. Излиза, че ИТН не можаха да осъществят това, за което самите те настояваха, и това, което самите те твърдяха, че ще е по-добро от кабинета "Денков - Габриел". Съвсем ясно стана, че на този етап по-добър вариант от предишното редовно правителство не е възможен. Всичко останало е било необосновани и популистки твърдения, които доведоха страната ни до тежка политическа криза, непредвидимост и дори до заплаха за парламентарната република, ако не се бяха случили конституционните промени, свързани с въвеждането на нови правила за конституирането на служебните кабинети.

В 50-то НС беше невъзможно да се формира мнозинство, което да излъчи редовно правителство. Най-малко пък това можеше да стане с третия мандат. ИТН обаче сякаш не забелязваха обективните обстоятелства, които характеризираха този парламент. Те по-скоро се опитваха да демонстрират някакви усилия, за да си изфабрикуват повод и да твърдят по време на предизборната кампания, че те са единствената конструктивна формация и че не се е сформирало правителство поради липса на достатъчно отговорност у останалите. Т.е. виновни са другите. Фактите обаче са, че в 50-то НС процесите на разпад бяха твърде силни и твърде интензивни. Няма как при очевидно развиващи се процеси на разпад да се създаде основа за конституирането на редовно правителство. Създаването на правителство е градивен процес, т.е. точно обратното на това, което започна да се случва в този парламент още след началото на неговата работа.

"Величие" се разцепи и престана да съществува като парламентарна група. ДПС (най-монолитната формация досега) също се разцепи на две равни половини и от втора стана четвърта политическа сила в парламента. Групата, която беше наречена ДПС - Доган остана да функционира като сбор от независими народни представители. Те нямаше как да се конституират по друг начин, защото имат претенцията да представляват автентичното ДПС, а ако бяха създали своя парламентарна група, то това би означавало да се откажат от тази си претенция.

Ако в рамките на 50-то НС се беше появило мнозинство за излъчване на правителство, то това щеше да противоречи на всяка политическа логика. Правителство, появило се в противоречие на политическата логика, би могло да донесе много повече вреди, отколкото ползи. Такава изпълнителна власт може да изглежда по два начина. Единият е да бъде толкова халтава, че да не може да издържи и на най-малкото напрежение. Другият начин е значително по-опасен - кабинет, който не се опира върху политически партии, потенциално може да се изроди в авторитарно управление и едноличен режим. А един кабинет, създаден от ИТН с третия мандат (ако се беше случило), щеше да е точно такъв. Той нямаше да се опира толкова на подкрепата на политически формации, колкото на корпоративни субекти и отделни народни представители.

Както вече беше отбелязано самото ИТН още не е извървяло пътя от корпоративен субект до политическа партия, а огромният брой независими депутати, който се оформи в този парламент, трябваше да бъде привлечен за формирането на парламентарно мнозинство. Оттук нататък вече трябваше да има и някоя парламентарна група, защото иначе чисто аритметично нямаше как да се получи. Корпоративното начало обаче при едно правителство с третия мандат и подкрепата от независими депутати несъмнено щяха да преобладават над политическите характеристики. Нямаше как да не е така, защото нека отново подчертаем - кабинет с третия мандат в този парламент би бил напълно в разрез с политическата логика. В този смисъл съвсем не е лошо, че страната ни, в конкретния случай, се размина с хипотезата за появата на кабинет с третия мандат.

При това положение следващите месеци най-вероятно ще бъдат време, през което битката ще е за функционирането на институциите и начина, по който това да става. Всяко очакване за нещо повече от това би било необоснован оптимизъм. Въпреки че в момента по темата за Конституцията се установи известно спокойствие, след като Конституционният съд посочи какво в промените е противоконституционно и какво не е, въпросът може отново да бъде повдигнат през ноември. Тогава ще има промени сред конституционните съдии и по-точно в президентската квота. Това означава, че Радев може отново да опита връщане на старите правила за излъчване на служебно правителство, въпреки че Конституционният съд вече се произнесе по тази тема. Това обаче стана с 6:6 гласа. Такава ситуация позволява конституционните съдии да бъдат сезирани отново по същия въпрос. Или казано с други думи, след като президентът назначи нови двама представители в Конституционния съд, това може да промени съотношението на силите в институцията по темата за правилата за конституиране на служебно правителство. След това Радев може да направи ново сезиране и конституционните промени да бъдат отменени.

В настоящата ситуация на дълбока политическа криза Конституционният съд се превръща в изключително ключова институция. От нейните решения зависи как точно ще функционира държавата - дали като парламентарна или като президентска република. Или по-точно казано като свръхпрезидентска, защото ако се върне старото положение, при което президентът де факто се превръща в глава на изпълнителната власт, когато управлява служебен кабинет, то какъвто и да било контрол би бил невъзможен. Президентът не подлежи нито на парламентарен, нито на съдебен контрол. Конституцията го освобождава напълно от отговорност, с изключение на много специфични случаи, но дори тогава отговорност не може да бъде потърсена, ако липсва действащ парламент. При стария модел на служебно правителство президентът де юре запазва характеристиките си на държавен глава, а де факто е глава на изпълнителната власт. Това е нонсенс и именно затова се стигаше до излъчването на власт без ефективен контрол.

Политическите формации (особено ГЕРБ и ПП/ДБ) е добре да имат предвид всичко това по време на предстоящата предизборна кампания и след това, когато започнат новите опити за формиране на редовен кабинет. Срещу политическата криза, непредвидимостта и заплахата за парламентарната република може да се противодейства с редовно правителство на водещите политически формации. Веднъж вече това се случи, не изкара дълго, но вече е съвършено ясно, че нищо по-добро, на този етап, не е възможно. Разрушеното трудно се съгражда отново. Колкото и да е трудно обаче, трябва да се знае, че това е единственият рационален вариант, които България и българите имат пред себе си.

Коментар от Евгени Кръстев