Скоро всички ще осъзнаят, че имат алтернатива и когато се обединят, президентът на Съединените щати няма да може повече да продължава своите рекетиращи операции.

Иво Далдер, бивш посланик на САЩ в НАТО, старши сътрудник в Центъра "Белфър" към Харвардския университет и водещ на седмичния подкаст "World Review with Ivo Daalder", пише в своята рубрика "From Across the Pond" за Politico.

Когато Доналд Тръмп за първи път се срещна с тогавашната германска канцлерка Ангела Меркел, след началото на първия си мандат, той ѝ каза, че Германия харчи твърде малко за отбрана. Това, според него, означавало, че САЩ поемат прекалено голяма тежест.

"Ангела, дължиш ми един трилион долара", заявил Тръмп.

В крайна сметка Германия не плати и цент, но този разговор зададе тона, с който Тръмп подхожда към президентството си и към отношенията с останалия свят, пише  Politico.

Независимо дали става дума за човек, бизнес, университет, адвокатска кантора, медийна компания или държава, Тръмп използва властта на президентския пост, за да изисква цена, често в буквален, паричен смисъл, от всеки, с когото има вземане-даване. Това е основният принцип на неговото лидерство.

Тази стратегия започна още преди преизбирането му. През април 2024 г., на вечеря в имението Мар-а-Лаго с около 20 водещи петролни магнати, Тръмп ги призова да съберат 1 милиард долара за неговата кампания за втория му мандат. Той им обеща, че това ще бъде "страхотна сделка", а в замяна ще намали данъците им и ще премахне регулации още на "Първия ден" от управлението си, пише  Politico.

След завръщането си в Белия дом Тръмп превърна Овалния кабинет в зала за сделки срещу услуги. Там се срещна с управляващия партньор на престижната нюйоркска кантора Paul, Weiss, за да го убеди да осигури 40 милиона долара годишно безвъзмезден труд (pro bono) в подкрепа на инициативи, които президентът смята за "благородни". В замяна Тръмп отмени свое предишно изпълнително нареждане, което забраняваше на фирмата да работи по държавни договори и лишаваше служителите ѝ от достъп до класифицирана информация.

След този пример още осем водещи адвокатски кантори подписаха подобни споразумения, като общият обем на поетите ангажименти надхвърля 1 милиард долара.

След това Тръмп се насочи към медиите. Той заведе дела срещу ABC и CBS News заради интервюта, които не му се харесаха, и постигна споразумения съответно за 15 и 16 милиона долара. Подобни сделки сключи и с технологичните компании Meta и X, докато многомилиардният му иск срещу The New York Times бе отхвърлен. Делото срещу The Wall Street Journal обаче все още е в ход.

Тези действия не само донесоха големи суми, но и охладиха желанието на медиите да критикуват президента и администрацията му, пише  Politico.

Следващата му цел бяха университетите, дълго време стожери на научното и технологично превъзходство на Америка. Тръмп спря федералното финансиране за научни изследвания в някои от водещите университети, за да ги принуди да приемат политики, съобразени с линията на администрацията му.

Някои институции, като Колумбийския университет, Браун и Пенсилванския университет, отстъпиха и се съгласиха да платят "глоби" в размер на десетки или стотици милиони долари. Други, като Харвард, отказаха и в резултат понесоха сериозни финансови удари, включително отменени изследователски грантове.

Дори големите корпорации не избегнаха вниманието на Тръмп. Макар значителна част от корпоративна Америка да го подкрепи на изборите, той одобри придобиването на U.S. Steel от японската Nippon Steel едва след като администрацията получи "златна акция", която ѝ дава право на вето върху ключови решения.

Също така Тръмп превърна държавната субсидия за Intel в 10-процентен дял в компанията, с възможност за още 5 процента по-късно, а на Nvidia и AMD разреши да продават чипове на Китай срещу 15-процентен данък върху продажбите.

Дойде ред и на търговските партньори на Америка, включително най-близките ѝ съюзници. След заплаха за 25-процентови мита върху всички вносни стоки, Тръмп постигна "споразумения" с Европейския съюз, Япония и Южна Корея, които предвиждат 15-процентно мито, шест пъти по-високо от предишното.

В допълнение, тези държави се съгласиха да направят огромни инвестиции в САЩ:

• 350 милиарда долара от Южна Корея,
• 550 милиарда от Япония
• и до 600 милиарда от европейски компании.

Европа се ангажира и да закупи енергийни продукти за 750 милиарда долара за четири години. В повечето случаи Тръмп лично контролира къде ще се насочат инвестициите и колко печалба ще получат Съединените щати, до 90 процента от японските вложения, пише  Politico.

В краткосрочен план "президентството на рекета" работи. Хора, фирми и държави изчисляват, че е по-изгодно да платят малко, отколкото да се борят дълго. Но в дългосрочен план тази стратегия е обречена.

Тя поражда дълбока неприязън у онези, които плащат цената. Клиенти и партньори търсят други контрагенти; аудиторията губи доверие в медиите; държави се преориентират към пазари, където взаимните интереси не се свеждат до личните амбиции на един човек.

Засега Тръмп успява да изнудва мнозина, като действа поотделно срещу тях. Но скоро всички ще разберат, че имат избор, и че когато се обединят, президентът на рекета ще загуби властта си да диктува условията.