15% от всички упражнили правото си на глас на 19 април са решили за кого да гласуват в последните няколко дни (7,8%) или в самия изборен ден (6,9%). Близо две трети (64%) от всички гласували смятат, че изборите ще доведат до промяна към по-добро. Само 5% са на обратното мнение. Това се казва в екзитпола на "Тренд" с демографски разбивки за всяка една формация, изпратен до ФОКУС.

Профилът на избирателя на "Прогресивна България“ е балансирано разпределен по всички демографски групи. Регистрираме малко по-изразено натрупване сред по-възрастните (над 50 г.), както и в областните и малките градове.

Прави впечатление, че близо една четвърт (24%) от всички гласували за формацията на Румен Радев са решили за кого да гласуват по време на кампанията, което е и най-високият дял в сравнение с останалите парламентарно представени партии и коалиции.

Основната част от гласоподавателите на "Прогресивна България“ са бивши избиратели на ПП-ДБ (18,3%), ГЕРБ (15,6%), БСП (11,3%), както и от негласували на последните парламентарни избори през октомври 2024 г. (15,9%).

Над една четвърт (28,7%) от всички гласували български турци са подали гласа си за "Прогресивна България“. Формацията на Румен Радев е предпочитанието и на 38% от поколението Z. Втора след тях е ПП-ДБ, като за тях са гласували една пета от всички между 18 и 29 г.

ПП-ДБ е коалицията с най-млад електорат сред парламентарно представените формации, като 40% от всички гласували за тях са под 40 години. Единствено МЕЧ разполага с по-млад електорат, като при тях 45% от гласувалите за тях са под 40 години.

ГЕРБ остава по-добре представен в средната възраст (между 40 и 60 годишните), където е близо половината от техния електорат.

Над една четвърт от гласувалите за ГЕРБ на последните парламентарни избори през октомври 2024 г., на 19 април са дали своя глас за "Прогресивна България“. Същото се отнася за 36% от гласувалите за ПП-ДБ през 2024 г., 44% от Възраждане и над половината от избирателите на БСП.