Такса или данък „опрашване“ да плащат земеделските производители на пчеларите. Затова настояват производителите на мед у нас. Странният налог вече работи в по-големи държави и давал положителни резултати.

Доцент Юлиян Станчев е потомствен пчелар. На практика целият му живот е минал сред кошерите. Има свои мотиви да прави само това. „Пчелата с опрашване осигурява 70%от храната на човечеството“, обясни председателят на Областен пчеларски съюз –Плевен.

Автор е на редица доклади и вносител на предложения, с които да подобри ситуацията в сектора. Последното му предложение към държавата е да се въведе такса „опрашване“ за земеделските производители. Подобна практика имало в САЩ. „Където от 100 години се заплаща опрашването. Пчеларите получават високи възнаграждения. Например, миналата година за опрашване на бадема, получават 175 долара на пчелно семейство за опрашване. А то продължава половин година. Кошери се движат от южни щати до Канада и доходът на пчеларя е много висок“, обяснява той.

У нас, подобна практика имало, но е рядко срещана. „Това сме предлагали на пчеларите да търсят договорни отношения със земеделците, но много трудно става това. Билките съществуват, благодарение на пчелите, но пчеларите не получават нищо от билкопроизводителите“, уточнява Станчев.

Изминалата 2024 година е една от най-лошите за пчеларите, отчитат от бранша. „Беше една бедствена година с ниски добиви. Редица пчелари се оплакват, че пчелите се топят, висока смъртност. Пчелите не излитаха и не могат да намират цъфтящи растения. Не можеха да излитат дори щом няма нектар. И като се прибави ниската изкупна цена. У нас е максимум 4 лв. Пчеларите са недоволни“, каза той.

Цената от 4 лева за килограм била изкупна и на едро, докато на дребно меда се продава дори тройно по-скъпо. На този фон продължавал да стои и проблема с нерегламентираният внос на мед, със съмнително качество. „Всъщност, този мед се внася от Китай и Украйна в цяла Европа. И другите пчелари са притеснени, защото този мед е по-евтин. Изкуствено е изсушен от влажността на нектара, не се изчакват да бъде изсушен от самите пчели, да бъде запечатан. А те го изваждат, сушат изкуствено и го предлагат за мед“, добавя Станчев.