84,9% от физическите лица - жители на София, които са собственици на апартаменти, имат само по едно жилище. Това са 1 459 113 души, съобщават от "24 часа".

Оказва се, че 13% от всички имоти в столицата са притежание на фирми, а 2% - на държавата или общината.

През последните години броят на фирмите, които са собственици на жилищни имоти в София, нараства стремглаво, като вече има компания, която притежава малко над 400 жилища. Отделно има 624 фирми, които притежават по 21 или повече жилища.

Има и много физически лица, които притежават по повече от един апартамент. 1428 софиянци са собственици на шест жилища, а 49 души са с по цели 21 имота. Абсолютният рекордьор обаче е човек, който има 50 жилища, и то разположени в един и същ столичен район.

Цялата тази информация е публикувана в нова платформа в интернет - Blokche, в която поне според създателите ѝ са обединени данните от Имотния регистър, кадастъра и Агенцията по вписванията. Те са валидни към 30 октомври 2026 г., но с уговорката, че от няколко години насам документите за собственост пристигат в кадастъра с доста голямо закъснение.

Най-много жилища са притежание на фирми в район "Студентски" - докато средно за столицата 13% от жилищата са собственост на частни компании, то в "Студентски" те са 37,1%. Това се дължи на оживеното строителство, защото докато не продаде всички новопостроени апартаменти, строителният предприемач или инвеститорът е техен собственик.

Освен това район "Студентски" обхваща и голяма част от пространството до околовръстния път встрани от "Симеоновско шосе". В миналото това беше районът с най-много посолства и резиденции на квадратен метър, а напоследък там има голям брой луксозни къщи, които очевидно са притежание на частни фирми.

Следващите три столични района, в които сравнително много жилища са притежание на фирми, са "Лозенец", "Витоша" и "Овча купел". Най-малко такива домове пък има в "Нови Искър" и "Илинден".

От най-старите данни в платформата - от 2000 г., се вижда, че през периода 2000-2004 г. само 1,6% от жилищните имоти в столицата са били собственост на частни фирми.

През периода 2023-2025 г. делът е вече 11% и достига средно 13% към днешна дата.

От данните става ясно, че 1/5 от тези имоти са притежание на фирма, която има 10 или повече жилища в една и съща сграда. Очевидно това е строителят или инвеститорът, който все още не ги е продал. При останалите 4/5 пък става дума за приблизително 200 000 имота. Освен жилища те може и да са гаражи, магазини, сгради или земя, но в имотната партида като техен собственик е вписано юридическо лице.

Според имотни експерти едно от най-вероятните обяснения за тази тенденция е в данъчно-счетоводните предимства. Ако фирмата купувач е регистрирана по ДДС и закупи ново строителство, където ДДС е начислен, тя може да си възстанови тези 20% данък от държавата, което веднага намалява крайната цена на инвестицията и всички последващи разходи за ремонт, обзавеждане, поддръжка, както и амортизацията на самия имот се признават за фирмени разходи. Това намалява облагаемата печалба на дружеството и съответно - дължимия корпоративен данък.

Също така, ако собственикът изтегли чистата печалба на фирмата си с намерението да си купи апартамент като физическо лице, той ще трябва да плати 5% данък дивидент за тези пари. Вместо това собственикът инвестира директно неразпределената фирмена печалба в същия този апартамент.

Другото важно обстоятелство е, че у нас фирмите също като физическите лица нямат особени алтернативи за свободните си пари. През последните години лихвите по фирмените депозити в банките останаха изключително ниски, а в някои периоди дори имаше такси за съхранение

Компаниите, които генерират свободни парични потоци, търсят сигурно убежище, където капиталът им няма да се стопи от инфлацията и инвестицията в имоти е удачен вариант за влагане на свободните средства. Най-любопитен обаче е третият възможен вариант за причините за тази тенденция - евентуалната поява на български или чужди инвестиционни фондове и компании, които изкупуват цели сгради или големи пакети от апартаменти още "на зелено" с цел да ги отдават под наем.

През последните години няколко големи строително-инвестиционни компании у нас създадоха подобен модел инвестиция - построяват цяла кооперация с апартаменти, но не ги продават, а ги обзавеждат и дават под наем. Все още обаче няма данни дали този бизнес модел е успешен. Той е много развит в Западна Европа и САЩ, тъй като генерира постоянна доходност за инвеститорите и задоволява нуждите на млади професионалисти, които не искат или не могат да си позволят покупка на собствено жилище. В Германия, където делът на собствениците на жилища спрямо цялото население е доста по-нисък, отколкото в България, това е и най-разпространеният начин за жилищно обитаване. Неслучайно там има развит наемен пазар с доста по-стриктни регулации за размера на наема и другите условия. У нас поне засега няма доказателства за появата на подобни фондове, независимо че много имотни специалисти очакват такова развитие.

Освен това доходността от даване под наем в столицата все още е по-конкурентна в сравнение с преситените пазари в Западна Европа, а и тук това се съчетава с по-ниските данъци. Появата и особено разпространението на такъв тип фондове обаче би могло да пренареди съществено имотния пазар в България.