Иран зачена, Израел износи, а САЩ изроди Хизбула: "Партията на Аллах" отвъд пропагандата (част I)Израел провокира Хизбула 10:1, докато не получи война: "Партията на Аллах" отвъд пропагандата (част II)

Приемането на Резолюция 1701 на Съвета за сигурност на ООН е съпътствано от примирие, но подобно на Резолюция 425 тя никога не е била напълно приложена. Сред ключовите ѝ разпоредби са пълното изпълнение на "съответните разпоредби на споразумението от Таиф", което в зависимост от тълкуването включва разоръжаването на Хизбула и всички недържавни военни групировски.

Също така разполагането на ливанската армия на юг, пълното зачитане на ливанско-израелската граница (т.нар. Синя линия) както от ливанската, така и от израелската армия. Израелското правителство и Съединените щати редовно настояват Ливан да изпълни своята част от Резолюция 1701, като изтегли професионалните бойци на Хизбула северно от река Литани. От своя страна, обаче, израелска държава не спазва резолюцията, което особено силно личи от многократното нарушаване на ливанското въздушно пространство.

По време на войната от 2006 г. повечето училища, независимо от общностната и религиозна принадлежност, се превръщат във временни убежища за вътрешно разселените. Подкрепата за лидера на Хизбула - Сайид Хасан Насрала нараства.

След края на Юлската война от 2006 г. започват процеси по възстановяване на Ливан, ръководени основно от организации, свързани с Хизбула. Реално, обаче, Ливан никога не успява да се възстанови напълно от последиците от този военен конфликт. Освен назряващия конфликт между Хизбула и сунитското коалиционно движение "Мустагбал" ("Бъдеще" от араб. ез.) на премиера Рафик Харири, допълнителен проблем се явяват неизбухналите боеприпаси от милионите касетъчни бомби, хвърлени от израелски самолети, заедно с остатъците от бял фосфор, които правят голяма част от обработваемата земя в Южен Ливан неизползваема и опасна. Тези екологични последици оказват значително влияние върху поминъка на хората, дори след като те успяват да се върнат по домовете си.

Сирийските бунтове и последвалата гражданска война в Сирия отварят нова глава за Ливан. През 2012 г. Хизбула изпраща бойци, които да се намесят военно в сирийската гражданска война на страната на правителството на Башар ал-Асад. Оттогава насам Хизбула се превръща в най-поляризиращата политическа партия в Ливан. Вероятно именно това е причината за поредицата от опустошителни атентати с коли-бомби в Дахия в периода 2013-2014 г., за които отговорност поемат сунитски екстремистки групи, противопоставящи се на сирийския режим.

Решението за участието на Хизбула в Сирийската гражданска война предизвиква реакция и в самата партия, където се появяват дълбоки разногласия сред нейното ръководство и поддръжници. Възможно е именно решението от 2012 г. за участие в Сирийската гражданска война да се окаже един от най-съществените фактори за ерозията на обществената подкрепа за Хизбула в днешно време.

Преди сирийската война стотици хиляди сирийци живеят и работят в Ливан, най-вече като работници в строителството и селското стопанство. Насилието в Сирия води до приток на около милион и половина сирийски бежанци в Ливан. Приблизително един милион са официално регистрирани в UNHCR до 2016 г., а още около един милион неофициално пребивават в страната, като на практика увеличават общото население на Ливан с 30 %.

Тази бърза промяна в числеността на населението оказва огромен натиск върху и без това оскъдните услуги, предоставяни от държавата, и води до нарастващо насилие и напрежение срещу сирийските бежанци. След свалянето на Асад през декември 2024 г. и края на почти 55-годишното управление на неговото семейство в Сирия, част от сирийските бежанци се завръщат обратно. Остава да се разбере дали ливанското правителство ще принуди и други бежанци да се върнат в родните си места, макар че замразяването на сирийските молби за убежище в държави като Германия, Австрия, Белгия, Гърция, Италия и пр. не предполага преместването им от Ливан.

Второто десетилетие на XXI век е белязано от множество протести на ливанци, протестиращи срещу ширещата се правителствена корупция в страната. През 2015 г. избухва широко и трайно протестно движение срещу корупцията и проявлението ѝ в националната криза с отпадъците. Протестиращите влизат в множество сблъсъци с органите на реда, които успяват да ограничат достъпа им до парламента.

Тук е моментът да се отбележи, че през този период и по-конкретно през 2012 г. операциите на членовете на Хизбула засягат и Балканите. Става дума за атентата на летище Сарафово до Бургас, извършен на 18 юли 2012. Тогава атентатор-самоубиец извършва атака, при която загиват седем души в автобус, превозващ израелски туристи в България. Израел обвинява за покушението военното крило на Хизбула и нейните клетки на Балканите. След този случай българското правителство призовава за мерки срещу "Хизбула", като подчертава факта, че това е първият случай, в който организацията е свързана с атентат на европейска територия.

България призова за засилено сътрудничество с Ливан за проследяването на лицата, свързани с бомбения атентат. Интересно е да се отбележи, че само месец по-рано ливанският премиер Наджиб Микати посещава България. В този момент българските власти се опитват да намерят баланс, като обвиняват шиитското движение, но същевременно се опитват да не отблъснат правителството в Ливан, което подкрепят. Също така официална София се стреми да отговори на исканията на Израел и САЩ, но и да покаже ангажираност към единната позиция на ЕС в подкрепа на стабилността в Ливан на фона на ожесточената гражданска война в съседна Сирия.

Атентатът и политическите му последствия подчертават засилващите се връзки на България с Близкия изток. Проблемът с Хизбула илюстрира наболелите дилеми в сърцевината на европейската политика, а именно вечното напрежение между високите принципи и суровите интереси, съчетано с дилемата как трябва да се подхожда към радикалните движения в Близкия изток и Северна Африка - т.е. чрез ангажираност, мотивирана от надеждата да бъдат насочени към умереност.

В края на второто десетилетие на XX век ситуацията в Ливан рязко се влошава. На 17 октомври 2019 г. стотици хиляди души в Ливан излизат на улицата, обявявайки революция срещу политическата корупция и общностната система. Непосредствените поводи за това са нов месечен данък върху широко използваното мобилно приложение WhatsApp, мерките за икономии, както и провалът на правителството да овладее горските пожари през този период.

Реално, обаче, напрежението се е трупало поне десетилетие. Стотици хиляди излизат по улиците, стачкуват, блокират пътища и на практика парализират страната. Протестите са регионални, междуобщностни и общорелигиозни, а в определени действия включват и сътрудничество между различни социално-икономически класи.

Ливанските сили за сигурност както и групи въоръжени мъже от различни партии се опитват да потиснат протестите, които допълнително отслабват поради нарастващата поляризация и неразбирателство между самите протестиращи. През февруари 2020 г. началото на пандемията от Covid-19 слага фактически край на протестните движения, а ливанската икономика се парализира напълно.

На този фон, на 4 август 2020 г. една от най-големите неядрени експлозии в историята разтърсва Ливан. Около 3000 тона амониев нитрат, складирани в склад в пристанището на Бейрут, избухват, убивайки 219 души и ранявайки хиляди. Експлозията нанася огромни щети на множество квартали на ливанската столица и оставя стотици хиляди хора без дом. Унищожаването на силозите за зърно в пристанището допринася за недостига на хляб, което, от своя страна, предизвиква общонационална продоволствена криза.

Ливанските власти отново не предприемат ефективни действия за справяне с кризата. Разследването на причините за експлозията бързо затъва в политически напрежения. Хизбула и други политически групи и политици се опитват да блокират разследването, за да прикрият евентуалната си отговорност за бедствието - от съхранението на амониевия нитрат до корупцията и престъпната небрежност. До днес все още никой не е подведен под отговорност.

След протестите, пандемията и експлозията на пристанището в Бейрут финансовият срив на Ливан се ускорява рязко, задълбочен от корупцията в банковия сектор и държавата. Банките незаконно ограничават достъпа на гражданите до текущи и спестовни сметки, докато инфлацията расте неудържимо, а ливанската лира се обезценява с 98 %. През юни 2021 г. Световната банка предупреждава, че икономическата криза в Ливан рискува да се превърне в една от най-тежките в съвременната история.

Няколко месеца по-късно правителството премахва субсидиите за гориво, електроцентралите остават без гориво и общественото електроснабдяване в страната започва да осигурява само няколко часа ток на ден в най-добрия случай (прекъсванията на електроснабдяването в Ливан са нещо обичайно и преди този кризисен период). Следва масов недостиг на основни стоки, включително бензин и лекарства, рязка инфлация и скок на безработицата.

Изправени пред инфлация над 200% и масова безработица, повечето хора в Ливан днес се борят просто да оцелеят. Доходите, които на практика са орязани с 95 %, се възстановяват много бавно. Нараства емиграцията и зависимостта от парични преводи. Поредицата от задълбочаващи се кризи води до извънредно увеличение на бедността както сред ливанците, така и сред мигрантите, включително и сирийските бежанци. Предполага се, че към момента 80 % от всички жители на Ливан живеят в бедност.

През октомври 2022 г. ливанската и израелската държава уреждат дългогодишния си спор за морската граница чрез споразумение, подкрепено от Съединените щати, което цели да се улесни проучването и добивът на газ. Американското участие се засилва отново през 2023 г., когато в отговор на задълбочаващата се икономическа криза в Ливан, САЩ започват да доплащат заплатите на ливанските войници и на силите за вътрешна сигурност.

В дните след атаките на Хамас от 7 октомври 2023 г. Хизбула и израелската държава започват размяна на огън, първоначално в окупираната от Израел ливанска територия, а след това и по цялата граница. До 6 септември 2024 г. израелската армия извършва около 82% от тези атаки, като убиват най-малко 646 души в Ливан. В сравнение с това атаките на Хизбула убиват най-малко 32 души. Ударите ескалират след израелското убийство на командира на Хизбула Фуад Шукр в Ливан и на лидера на Хамас Исмаил Хания в Иран в края на юли 2024 г.

На 17 септември 2024 г. масовото убийство на хора, носещи пейджъри от пратка, свързана с Хизбула, бележи началото на пълномащабната атака на израелската държава срещу Ливан. Израелски официални лица приветстват тези атаки заради това, че са убили членове на Хизбула, като междувременно възхваляват способностите на МОСАД.

Истината, обаче, е, че член на Хизбула може да бъде всеки политик, чиновник, административен служител, портиер, шофьор, лекар, учител или човек, който просто гласува за партията на изборите в Ливан. Ситуацията е почти идентична с тази в Газа, където се твърди, че се цели изкореняване на политическа партия и движение с мрежа от граждански институции и дълбока подкрепа сред конкретно население, но в действителност представлява геноцид. Пейджърите, които избухват на 17 септември 2024 г., са се използвали и от лица, които не са свързани с Хизбула, а взривяването им около други хора, ранява и убива включително и деца.

Три дни след убийството на генералния секретар на Хизбула Сайид Хасан Насрала на 27 септември 2024 г., неговият заместник шейх Наим Касем се обръща към обществеността, заявявайки, че съпротивата ще продължи и че Хизбула е в процес на определяне на наследник на Насрала. На 30 септември израелските сили започват сухопътна операция към Ливан, но са отблъснати на границата от бойците на Хизбула. В конфликта се намесва пряко и Иран, който на 1 октомври изстрелва стотици балистични ракети по израелската територия.

В периода между 8 октомври 2023 г. и 28 ноември 2024 г. израелските атаки убиват близо 4000 души в Ливан, включително най-малко 266 деца. Ранените са над 16 000. Израелските бомбардировки разселват и над един милион души - 1/5 от населението на Ливан. В началото на 2025 г. над 178 000 души все още остават разселени, тъй като израелската армия продължава да възпрепятства връщането на хората в 60 села в Южен Ливан. Много от завърналите се намират подслон в полуразрушените им къщи.

По време на последната война срещу Ливан израелската армия целенасочено убива журналисти, лекари, медицински сестри, доброволци парамедици и пожарникари. Израел успява да унищожи цели села, домове, а също така поврежда и голяма част от южноливанските обекти на материалното културно наследство. Сред тях са Мамелюшките сукове на Набатия, кръстоносният замък от XI век в Тибнин, 2000-годишното светилище, посветено на пророка Вениамин, гробището Башура в Бейрут и мемориали в памет на жертвите на предишни израелски жестокости, включително мемориала в Хула.

На няколко пъти израелски войски атакуват позиции на UNIFIL и на ливанската армия. Израелски самолети продължават да хвърлят бомби из цял Ливан, като основни цели на ударите са шиитските райони. Основно са бомбардирани териториите около южните предградия на Бейрут, долината Бекаа и особено Южен Ливан. Израелските бомбардировки и сраженията между израелските войски и Хизбула във вътрешността на Ливан формално приключват с примирие, което влиза в сила на 27 ноември 2024 г.

Условията на това споразумение по същество са връщане към условията на Резолюция 1701 на Съвета за сигурност на ООН, с акцент върху разоръжаването на Хизбула и разполагането на Ливанските въоръжени сили южно от река Литани. За разлика от Резолюция 1701 обаче, този път Съединените щати оглавяват международния комитет, натоварен със задачата да наблюдава спазването на примирието и нарушенията му. По този начин на преден план се изтъква американската роля в Ливан.

Макар Ливанските въоръжени сили да са най-популярната национална институция в Ливан, популярността ѝ зависи от общественото доверие в нейния авторитет, а не от реалната ѝ сила или капацитет. Въпреки че армията е укрепена чрез вътрешни реформи и външна, включително американска, помощ, тя остава хронично недофинансирана, с недостиг на персонал и недостатъчно въоръжена и оборудвана, за да може ефективно да защитава Ливан от израелска агресия или друга заплаха.

При тези условия мнозина смятат, че искането Хизбула да бъде разоръжена и националната отбрана да се прехвърли като отговорност изцяло на Ливанските въоръжени сили е опит индиректно да се подкрепи израелската безнаказаност в Ливан. Освен това нито Ливанските въоръжени сили, нито Хизбула имат публично известен конфликт помежду си. Важно е да се отбележи, че постът на главнокомандващия Ливанските въоръжени сили е запазен за маронитите, което в миналото е служило като основен път към оглавяването на президентската институция.

Това, от своя страна, гарантира, че Ливанските въоръжени сили няма открито да подкопаят интересите на някоя от останалите големи общностни група в Ливан. На 9 януари 2025 г. генерал Жозеф Аун е избран за президент чрез парламентарен консенсус, включващ и депутати от Хизбула, след повече от две години президентски вакуум и правителство с ограничени правомощия.

В периода между 27 ноември 2024 г. и 4 януари 2025 г. израелската армия е обвинена в 353 нарушения на примирието чрез сухопътни нахлувания, основно в Южен Ливан. В този период израелски войски убиват най-малко 12 цивилни, бомбардират села, разрушават пътища и унищожават земеделски площи. ЦАХАЛ продължава да изпраща военни дронове над Бейрут. Към ден-днешен тези нарушения остават без отговор и продължават да се повтарят изключително често.

Засилват се и ционистките призиви за заселване на окупираните територии в Южен Ливан. Продължаващото унищожаване на инфраструктурата в тези територии, заличаването на множество села и замърсяването на обработваемата земя с бял фосфор подсказват, че израелската държава се опитва да възстанови т.нар. буферна зона в нарушение на ливанския териториален суверенитет.

Това би могло да се определи като поредния случай, при който Израел, с подкрепата на САЩ, действа безнаказано под предлог за собствената си сигурност. Съвсем наскоро израелската държава започна да настоява пред Съединените щати да получи разрешение да се установи в Южен Ливан. По сходен начин, след падането на режима на Башар Асад в Сирия през декември 2024 г., израелските въоръжени сили нахлуват в териториите на Голанските възвишения и отвъд тях в земите на Южна Сирия, а израелското правителство одобрява планове за разширяване на заселването в Голан.

От октомври 2023 г. насам в агресията си срещу Ливан и геноцида си срещу палестинците в Газа военният план на израелската армия се е разширил от "Доктрината Дахия" до това, което някои наричат "Доктрината Газа". Израелските атаки не само поразяват цивилна инфраструктура, но вече безнаказано нападат и самите цивилни. Въоръжението, което днес САЩ доставя на Израел, е значително по-мощно от това използвано във войната срещу Ливан през 2006 г. и в по-ранните атаки срещу Газа.

Не само ливански цивилни, но и над двата милиона сирийци и палестинци, както и трудови мигранти и бежанци от други страни, които живеят и работят в Ливан, са ранени, убити или разселени. Твърдението на израелското правителство, че основната му цел в Ливан е да елиминира Хизбула, е равностойно на твърдението, че основната му цел в Газа е да елиминира Хамас.

Както при израелския геноцид в Газа и продължаващото насилие на Западния бряг, Съединените щати запазват подкрепата си за ескалиращата израелска агресия в Ливан и в целия регион. В хода на атаките на израелските сили срещу Ливан, Газа, Западния бряг, Сирия, Иран и Йемен основно са засегнати цивилните граждани. Въпреки примирието на хартия както в Газа, така и в Ливан израелските сили продължават военните си кампании.

Въпросът, който продължава да е все така актуален, е дали съществуват граници, които Израел не би прекрачил?