Има срещи, които не се случват всеки ден, и не се забравят. Христо Стоичков, който отдавна е част от футболната вечност, си спомня са срещата си с папа Франциск, който е фен на футбола. Роден в Буенос Айрес, Светият отец израства в кварталите, където футболът не е просто спорт, а живот. Още като момче е фен на "Сан Лоренцо" – отбор, основан от свещеник. Любовта към играта никога не го напуска, макар че в младостта си играе рядко заради здравословни проблеми, предаде NOVA.

Като глава на Римокатолическата църква папа Франциск не спира да се среща със спортисти и да вдъхновява. Преди три години на терена на Ватикана част от това вдъхновение става и българската легенда Христо Стоичков.

Христо Стоичков се е срещал с много легенди в живота си, но какво почувства, когато застана лице в лице с папа Франциск? 

- Беше изключителен ден за мен. Това е човек, който допринесе през последните години най-много за мира, за уважението, за обичта. Никога не раздели хората. За мен беше привилегия да бъда във Ватикана. Да имам шанса да му поднеса макар и скромен подарък - копие от златната топка, която много го зарадва. Голяма личност! Отиде си един човек, който обичаше спорта. Винаги сме се стремили да бъдем близо до него, когато ни е канил на някой благотворителен мач, както беше последния път, когато бяхме в Рим, за да играем в памет на Марадона. Той подари на всеки от нас специална топка. Имам и друг специален подарък от него с неговия подпис. Имам фланелката от мача. Това са неща, които остават в Залата на славата. Той беше голям човек. Изключително добър, искрен. Човек, който обичаше хората.

- Спомняш ли си кои бяха първите ви думи един към друг?

- Няма как да си спомняш ...думи един към друг. Подарих топката и той много се зарадва. Погледнахме се в очите и това беше достатъчно.

- Ако сега можеше да му кажеш нещо, което тогава не успя, какво би било то?

- Само една дума - благодаря! Благодаря за голямото сърце, което има към всеки един човек. Мисля, че това е достатъчно.

- Папата беше аржентинец. Съвсем естествено, предвид произхода си, обичаше футбола. Имаше любим местен отбор. Говорили ли сте си за футбол?

- Аз мисля, че като всеки аржентинец, той се гордееше с това, че Аржентина стана световен шампион. Знаете колко много пъти Марадона е бил при него. Един човек, който е тръгнал от Аржентина и е стигнал до най-престижното място в своята кариера. Един любител на футбола – знаете, "Сан Лоренцо" му е на сърцето. Генерално бих казал, че той обожаваше всеки един спорт – не само футбола.

- Спортистите често се уповават на Бог. Какво е вярата за теб? Какво ти дава?

- Аз съм много вярващ! Естествено, че е нужно хората да вярват. Вярата ти дава устрем, победи. Когато бяхме в Рим и останахме насаме с него, само спортисти, той каза: “Вярвайте и успявайте!” Това са неговите думи.

- Кога за последно се помоли истински, от сърце, и за какво беше молитвата?

- Всяка сутрин. Да съм здрав. Нещо да ме боли се моля, че не ме ли боли – не е добре работата.

- Смяташ ли, че човек трябва да стигне върха, за да открие колко е важна вярата или тя му е нужна най много още преди да е стигнал до него?

- Първо ти трябва да вярваш, а когато вярваш и следваш своите мечти всичко идва само по себе си. От малък съм бил така. Вярвал съм, че един ден ще стигна до най-високото стъпало. Следвал съм си моите мечти и затова съм горд там докъдето съм стигнал.