Съветът за електронни медии се самосезира и извърши наблюдение върху отразяването в медиите на случая "Петрохан - Околчица"

Отдел "Мониторинг" на Съвета за електронни медии (СЕМ) се самосезирал и е извършил наблюдение по отношение на отразяването в медиите на случая "Петрохан-Околчица". Доклад с резултатите от експресното наблюдение за периода 2-9 февруари е представен на заседание на регулатора днес, предаде БТА.

Директорът на дирекция "Мониторинг и анализи" в СЕМ Зорница Гюрова отбеляза, че продължават медийните репортажи и дискусиите по темата. В мониторинга са обхванати линейните услуги на БНТ 1, "Хоризонт", Би Ти Ви, Нова телевизия, "Нова нюз", "Дарик" радио - България и "Евроком", както и нелинейните actualno.com, segabg.com, safenews.bg, zaistinata.com, gospodari.com, dnevnik.bg, pik.bg, clubz.bg.

Гюрова заяви, че случаят "Петрохан-Околчица" е без аналог в съвременната ни история. Тя посочи, че първоначално той е отразен от медиите само в новинарските емисии кратко като криминален случай с пожар и трима убити мъже, а впоследствие, с разкриването на информация от разследващите органи, темата става водеща както в новините, така и в актуално-публицистичните предавания на наблюдаваните медии.

Докладът отчита, че в рамките на две седмици се разпространяват мнения и коментари за трагедията от страна на криминалисти, психолози, политици, общественици и експерти, като публичното пространство се изпълва, освен с фактология, и с хипотези и догадки, конспиративни теории и обвинения. "За съжаление, медиите стават проводник на редица спекулации. Криминалният случай дори се политизира в условията на все още необявена официална изборна кампания", коментира Гюрова.

Мониторингът отчита още, че в медийното съдържание са изнесени данни за две деца - за осемгодишно момче и за петнайсетгодишно момче. Професионалният стандарт изисква журналистите да бъдат максимално обрани и да не предоставят информация за деца, особено когато са замесени в подобни ситуации, което е в отклонение от разпоредбата на чл. 17, ал. 6 от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ). Съгласно текста доставчиците на медийни услуги са длъжни да спазват правата на децата, уредени в Закона за закрила на детето и други нормативни актове.

Според резултатите от наблюдението има и отклонения от Етичния кодекс на българските медии в частта "Деца", по-специално точка 2.4: "Няма да разкриваме самоличността на деца, попаднали в беда или засегнати от престъпления, когато това може да им навреди", се посочва в доклада.

Отбелязан е и друг случай в проблемно медийно съдържание - ден след намирането на кемпера с три трупа под връх Околчица, в предаването "Интервюто в новините" на 9 февруари по Нова телевизия водещият разговаря с майката на убития 22-годишен Златков. Журналистът иска жената да се идентифицира, като покаже личната си карта и тя показва документа пред камерата, като така нейните лични данни се разпространяват в национален ефир.

По думите на Зорница Гюрова предприетият подход не е оправдан и влиза в колизия със Закона за защита на личните данни, макар на следващия ден медията да обяснява защо се е наложило това искане за легитимация. Тя допълни, че наблюдението продължава и, ако бъдат установени нарушения, ще бъдат предприети съответните необходими стъпки.

Габриела Наплатанова от състава на СЕМ заяви, това е "потресаваща трагедия с национални измерения". Според нея "нарушената социална тъкан" на обществото и силното недоверие във властите, както и появата на многобройни теории за случилото се, показват колко трудно е населението да приеме данните, изнесени от МВР и прокуратурата през големите мейнстрийм медии. Тя отбеляза, че от експресно проучване на "Галъп интернешънъл болкан", представено в предаването "Референдум" по БНТ тази седмица, става ясно, че 50% от запитаните очакват случая да се потули. В същото време 68% от хората се информират от медиите, но не им вярват.

Наплатанова каза още, че в опит да бъде обяснено случилото се в студиата са канени експерти, психолози и криминалисти, но с множеството хипотези се създава усещане за допълнително засилване на напрежението. "Много граници бяха преминати в търсенето на мотиви за това деяние без аналог по обстоятелствата, при които е извършено", коментира тя.

По думите й медиите нямало как медиите да не съобщят в ефир на данни за откритото в кемпера край Околчица непълнолетно момче, но можело да спестят името на дете в риск, споменато покрай оттеглена жалба срещу лидера на организацията в "Петрохан".

Наплатанова вижда накърняване на принципите на журналистическата етика чрез търсене на сензация през семействата на загиналите. "Това стана повод за реакция и от Комисията по журналистическа етика. Включването на майката на 22-годишен загинал младеж директно в ефир беше смело, но недообмислено решение, особено с показването на личната ѝ карта пред камера. Това не е утвърдена журналистическа практика. Медиите нямат право да разпространяват лични данни и неведнъж са санкционирани по такива казуси", посочи тя и допълни, че проверка на самоличността е можело да бъде извършена извън ефир.

"В същото време следва да бъдат насърчени усилията на журналистите да получат максимално информация по казуса, за да я представят на обществото. Нека обаче се спазват етичните принципи, защото това е част от професионалния стандарт, който не бива да се срине напълно под натиска на социалните мрежи", каза още Габриела Наплатанова. Тя похвали работата на колегите си Миролюба Бенатова и Генка Шикерова, които с интервюто си, излъчено на 11 февруари в подкаста "Дневен ред", показали, "че качествена журналистика може да се прави и онлайн, когато се основава на принципи. Тяхното интервю даде яснота за организацията, йерархията, идеите и вярванията на хората от хижата в Петрохан", обясни тя.

Къдринка Къдринова, член на СЕМ, също посочи, че случаят "без аналог в съвременната история не само по криминални характеристики". Според нея отразяването му фокусира много на брой чувствителни теми. "Разпали множество спекулации, изостри и без това съществуващи противостояния, а отгоре на всичко е и силно обагрен от предизборни политически страсти", заяви тя. По думите на Къдринова докладът предава достоверно общата медийна картина. "Докладът коректно откроява двата най-сериозни проблема в медийното отразяване - разгласяването на имена на замесени деца и поисканото по време на онлайн интервю показване на лична карта на интервюирана жена с цел идентифициране на самоличността й. Считам за сериозно нарушение и двете", посочи тя и предложи да се обмисли налагането на санкция.

Пролет Велкова от състава на СЕМ смята че наблюдението е направено бързо и достоверно. "Струва ми се, че натоварихме тази трагедия с прекалено много, недостатъчно премислени и недостатъчно премерени думи. Да, така е, всеки един от нас е болезнено потресен, дълбоко ранен, объркан и отново - дълбоко ранен от тази невероятна трагедия. Факт е, че цялото общество ври от тревога, ври от страх, от възмущение и най-вече от глад за истина. Глад за справедливост, защото истината е пътят към справедливостта. И истината е онова, което държи обществото споено, държи го здраво, държи го жизнеспособно", коментира Велкова.

Тя заяви, че се очаква именно медиите да прокарат пътя към истината, като е тяхна основната роля в това отношение. "Медиите не са вездесъщи, те невинаги разполагат с истината, невинаги могат да се доберат до нея с лекота, особено в тази страховита и заплетена история. Но все пак, работата на медиите е най-малкото да не позволят на лъжите да вземат превес. В тази задача, струва ми се, както се вижда и от нашия доклад, голяма част от медиите не се справиха и станаха платформа за очевадно манипулативни хипотези, при това, очернящи мъртви хора, които не могат да се защитят", каза още Пролев Велкова.

Председателят на СЕМ Симона Велева заяви, че в такива ситуации обществото очаква институциите и отговорните длъжностни лица да си свършат работата и да внесат спокойствие, ред и сигурност, за да може обществото да продължи в своя нормален ритъм. "СЕМ е един от компетентните органи. Разбира се, без централна роля, но също така важен при наблюдение на начина, по който тази трагедия е отразена в медиите", допълни тя

Регулаторът прие единодушно доклада на дирекция "Мониторинг и анализи". Той ще бъде изпратен до Комисията за журналистическа етика и до националния омбудсман Велислава Делчева.