По данни на БНБ активите на банковата система към 30 юни 2020 г. са 115.3 млрд. лева. Увеличението им е почти нулево. През месец юни те се увеличават с 407 млн. лв. (0.4%), а спрямо 31 март - със 158 млн. лв. (0.1%). В структурата на балансовите активи в края на юни ликвидните средства заемат над една трета. Например дела на "Пари, парични салда при централни банки и други депозити на виждане" е 19.5%, а на портфейлите с ценни книжа (най-вече държавни облигации) - 14.5 процента.

Както можеше да се очаква кредитирането като цяло е замръзнало, а специално за фирмите се свива. Делът на кредитите и авансите е 61.3% от общите банкови активи. Според БНБ размерът на брутния кредитен портфейл на банковата система в края на юни е 67.0 млрд. лв. и спрямо края на март 2020 г. отбелязва понижение с 52 млн. лв. (0.1%). За намалението оказват влияние извършените продажби на кредити. През тримесечието намаляват кредитите за нефинансови предприятия (с 415 млн. лв., 1.1%), а се увеличават тези за домакинства (със 198 млн. лв., 0.8%), за други финансови предприятия (със 150 млн. лв., 3.3%) и за сектор "държавно управление" (с 15 млн. лв., 1.5%).

Доверието в банките се потвърждава от продължаващия ръст на депозитите. Те се увеличават през второто тримесечие с 263 млн. лв. (0.3%) до 97.8 млрд. лв. в края на юни. Растеж има в ресурса на домакинства (с 937 млн. лв., 1.6%), на нефинансови предприятия (с 440 млн. лв., 1.6%) и на сектор държавно управление (с 36 млн. лв., 1.2%); намаление отбелязват депозитите на кредитни институции (с 885 млн. лв., 16.9%) и на други финансови предприятия (с 265 млн. лв., 7.3%).

Собственият капитал в баланса на банковата система нараства през тримесечието със 141 млн. лв. (1.0%) и възлиза на 14.7 млрд. лв. в края на юни. Отношението на ликвидно покритие на банковата система е 258.0% и макар леко да спада (при 261.0% три месеца порано), то все още е много надф минимално изискуемите 100 процента. В края на юни ликвидният буфер е 30.5 млрд. лв., а нетните изходящи ликвидни потоци са 11.8 млрд. лева.

Липсата на доходоносни кредити неминуемо се отразява тежко на печалбата на банковия сектор. Към 30 юни 2020 г. тя е 515 млн. лв. (при 918 млн. лв. за първите шест месеца на 2019 г.), спад с 43.9 процента. И причините за това са няколко. На първо място това е свиването на нетния лихвен доход за полугодието с 74.75 млн. лева и забележете на нетния доход от такси и комисионни, който в сравнение с полугодието на 2019-а пада с около 60 млн. лева. За сметка на това разходите за обезценка на финансови активи, които не се отчитат по справедлива стойност в печалбата или загубата (това са така наречените провизии), към края на юни 2020 г. са 380 млн. лв., като се повишават със 197 млн. лв. (107.8%) спрямо отчетените към края на юни 2019 г. (183 млн. лв.). По неприятното е че само за юни 2020 печалбата на банковата ни система е едва 41 млн. лева - 3.8 пъти по малка от тази, която е отчетена година по-рано - за юни 2019-а. Ако нещата продължат да се развиват в този дух, нищо чудно към септември банковата система да започне да отчита месечни загуби.

При разглеждането на данните за състоянието на банковия сектор има една важна подробност по отношение на отчитането на проблемните кредити - т.нар. NPL. От БНБ подчертават, че в отчетността с референтна дата 30 юни 2020 г. са направени изменения и допълнения по силата на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/429 на Комисията от 14 февруари 2020 година за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 680/2014 за предоставянето на информация от институциите на надзорните органи. Част от измененията се отнасят до промени в обхвата на отчитаните брутни кредити и аванси. Съгласно измененията, за разлика от периода юни 2015 г.- март 2020 г., "парични салда при централни банки и други влогове на виждане" (те са с почти нулев риск и просрочия) не следва да се включват в обхвата на брутните кредити и аванси, а се докладват отделно. Към 30 юни 2020 г. за банковата система техният размер е 20.3 млрд. лв., а по новия начин на отчитане размерът на брутните кредити и аванси е 74.2 млрд. лв. Макар че при съпоставим обхват брутните кредити и аванси биха имали минимално увеличение с 95 млн. лв. през второто тримесечие на 2020 г. до 94.5 млрд. лв. в края на юни, методическата промяна оказва своето значително отражение, свивайки тази позиция с 21.4%.

БНБ подчертава, че вследствие на това промени настъпват и в равнището на съотношението на брутни необслужвани кредити и аванси. Изчислено на базата на новия (стеснен) обхват за кредити и аванси съотношението е 8.11% в края на юни 2020 г., при 8.00% в края на март, което се дължи на запазен брутен размер на необслужваните кредити и аванси - 6.017 млрд. лв. в края на юни, при 6.013 млрд. лв. в края на март. Ако с цел съпоставимост, показателят бъде изчислен при предишния обхват и методика, приложими през периода юни 2015 г.- март 2020 г. , той би бил на равнище 6.37% както към края на юни, така и към края на март 2020 г