Фискалната политика остава основният тест за доверие и отговорност

Присъединяването към еврозоната не е край на процеса, а начало, включително на по-дълбока отговорност – да поддържаме фискална дисциплина.

Това заявява управителят на БНБ Димитър Радев пред Европейския департамент на МВФ – Диалог по политиките във Вашингтон, съобщават от БНБ на страницата си в Интернет.

Той подчертава, че напълно споделя основното заключение от доклада „Регионална икономическа перспектива“, а именно, че Европа е изправена пред сложна и несигурна обстановка, в която запазването на стабилността и напредъкът на реформите трябва да вървят ръка за ръка. Ето и още от изказването на Радев:

По-изискваща среда

Нуждите, свързани с отбраната и сигурността, нарастват, а достъпът до енергия и суровини – от ключово значение за икономиката – остава несигурен. Продължаващата война в Украйна е само един елемент от по-широкото пренареждане на глобалната икономика – трансформация, която поставя на изпитание способността на Европа да се адаптира, да действа колективно и да запази конкурентоспособността си.

В същото време публичните финанси са под натиск, а паричната политика, макар и оставаща ефективна, разполага с по-ограничено пространство за маневриране и се сблъсква с по-дълго технологично време на трансмисия. Все още има известно пространство за политика, но то трябва да се използва предпазливо и в тясна координация с фискалните и структурните инструменти.

Четири наблюдения за нашия регион

В този контекст бих искал да споделя четири наблюдения, които според мен са от особено значение за нашия регион.

Първо, въпреки последователните неблагоприятни фактори, Европа – и особено икономиките на Централна, Източна и Югоизточна Европа – показаха забележителна устойчивост.

Инфлацията намаля чувствително спрямо върховите си стойности, а финансовата система остана стабилна и добре капитализирана. Същевременно пазарите на труда в повечето страни са изключително напрегнати – отражение както на силното вътрешно търсене, така и на дълбоките демографски ограничения.
Високата заетост подкрепя доходите и потреблението, но трайният недостиг на работна сила и бързият ръст на заплатите постепенно подкопават конкурентоспособността и потенциалното производство. Тези тенденции подчертават необходимостта от стабилни макроикономически основи и последователно продължаване на структурните реформи.

Буферите на политиката отслабват, фискалните маржове се стесняват, а възможностите за корекции намаляват. Запазването на устойчивостта ще изисква обновена дисциплина и по-тясна координация между макроикономическите политики.

Второ, външната среда ще остане предизвикателна.

Икономиките в региона са силно отворени, ориентирани към износа и дълбоко интегрирани в европейските производствени и търговски вериги – основно предимство, но и канал, чрез който глобалните сътресения се пренасят бързо.

Напрежението в търговията, промените в индустриалната политика на основните партньори и фрагментацията на веригите на доставки продължават да оказват негативно влияние. Освен това някои държави поемат непропорционални разходи, свързани с войната в Украйна – по-високи енергийни разходи, приток на бежанци и засилени нужди от отбрана.

Европейската рамка на политиката следва по-добре да отчита тези асиметрии, за да се запази процесът на сближаване в рамките на Съюза.

Трето, фискалната политика остава основният тест за доверие и отговорност.

Докладът правилно подчертава значението на това да се отговори на нуждите от по-високи разходи, без да се застрашава фискалната устойчивост. Този баланс продължава да бъде труден в много части на Европа. Благоразумната фискална политика не означава строги икономии – тя означава отговорност.

По-високите доходи и по-големите инвестиции са нужни, но без дисциплина и ефективност те могат да подкопаят стабилността, която би трябвало да укрепват. В нашия регион доверието във фискалната рамка често е трудно постигано и лесно подкопавано.

Урокът е ясен: надеждните публични финанси са основа на устойчивия растеж и котва на стабилността и доверието.

Четвърто, демографските и структурните фактори се превръщат в задължителни ограничения за потенциалния растеж в цяла Европа, особено в нашия регион.

Свиващата се работна сила и застаряването на населението ограничават производителността, възпират иновациите и създават траен натиск върху разходите.

За някои икономики тези тенденции вече са структурни. Справянето с тях изисква дългосрочни инвестиции в образование, квалификация и човешки капитал. Това е сфера, в която по-силната координация на европейско равнище може да има решаващо значение.

Стабилност и трансформация

В тази среда стабилните основни икономически показатели не са просто предимство – те са стратегическа необходимост. България, както и някои други подобни икономики, се възползва от здрава външна позиция, нисък публичен дълг и добре капитализирана банкова система.

Това не са абстрактни параметри, а реални основи на стабилността и доверието, които създават пространство за реформи и инвестиции. Стабилността сама по себе си не е достатъчна. Тя трябва да се превърне в платформа за трансформация – за повишаване на производителността, укрепване на институциите и насърчаване на иновациите.

Институционалният напредък в нашия регион е реален, но неравномерен. Различията в регулаторната предвидимост, принципите на правовата държава и административния капацитет продължават да оказват натиск върху конкурентоспособността. Отстраняването на тези пропуски е не само въпрос на управление, но и на доверие и дългосрочен растеж.

По-широката задача на Европа

В по-общ план предизвикателството пред Европа е не само да устои на несигурността, но и да я превърне в източник на обновление. Това означава завършване на изграждането на единния пазар, задълбочаване на капиталовите пазари и ускоряване на реформите, които укрепват конкурентоспособността и устойчивостта на Европа. Твърде често европейската политика остава реактивна и фрагментирана.

Предстоящите задачи – от укрепването на фискалната устойчивост до постигането на напредък в структурните реформи – изискват приемственост, мащаб и споделена цел. Ако Европа действа решително и съгласувано, тя може да превърне своето многообразие в сила. Ако се колебае, рискува да загуби позиции в един все по-конкурентен свят.

Присъединяването на България към еврозоната

Позволете ми да завърша с кратък коментар относно предстоящото присъединяване на България към еврозоната. Това е не само ключов икономически етап – това е стратегическо решение, което ще укрепи нашата икономика в институционалната и финансова рамка на Европа. То ще повиши устойчивостта ни спрямо външни сътресения и ще засили капацитета ни да допринасяме за цялостната стабилност и стратегическа автономност на Европа.

Присъединяването към еврозоната не е край на процеса, а начало, включително на по-дълбока отговорност – да поддържаме фискална дисциплина, да укрепваме институциите и да следваме последователна реформаторска политика. Това са принципите, върху които България – и нашият регион като цяло – трябва да продължат да изграждат конвергенция, устойчивост и дългосрочен растеж.