Истанбулският патриарх Вартоломей, когото Светият Синод реши да награди по предложението на небезизвестния митрополит пловдивски Николай, веднага след преодоляването на разкола в България имаше поредица от действия, които в никакъв случай не могат да бъдат похвалени и които не могат да бъдат игнорирани и звучат много странно на фона на днешното поведение на Светия Синод с това награждаване с най-сериозният орден Св. Иоан Рилски. Това каза съдия Румяна Ченалова пред Войн Божинов и ТВ България 24. 

Според нея действията на Вартоломей следват много стриктно линията на икуменизма и глобализма: Той, между другото, е в много трайни, дълбоки връзки с радикални глобалисти, либерали, като Нанси Пелоси, като Байдън, като Хилари Клинтън, участва в такива икуменически семинари и конференции, подкрепя ги и слуша тяхната воля.

– Здравейте, уважаеми зрители, моето име е Войн Божинов, нашето продаване ще продължи с не по-малко интересна тема. 

От кадрите, които видяхте, които са твърде тъжни, и освен към дълбок размисъл, могат да ни доведат и до някои изключително неприятни заключения, става ясно, че ще говорим за случващото се в Украйна и насилието срещу православните християни там. Катализирано от военната операция в тази държава, но придобило зловещ характер, особено след 20 август тази година, когато Върховната Рада и президентът на Украйна практически забраниха Украинската православна църква (Московска Патриаршия). 

Този проблем ще обсъждаме с госпожа Румяна Ченалова, която няма нужда от представяне, изключително добър специалист в областта на правото. 

Госпожо Ченалова, първо, как ще коментирате тези кадри, които видяхме, на насилие? В 21 век живеем, възможно ли е такова отношение към жени и деца? 

– Винаги, когато става въпрос за фашизъм, нещата са възможни. Винаги, когато става въпрос за битка срещу Православието, която не е от вчера, нещата са възможни. В тази връзка искам да припомня, че събитията, които днес наблюдаваме, като че ли са се случвали точно по същия начин преди няколко века. Имам предвид събитията през 15-16 век, когато по силата на указание на римския папа, полският владетел Казимир с решение, това пак е намеса на държавната власт както нещата, които сега се случват в Украйна, с държавническо решение, отделя част от западните епархии на Руската църква, като от една те стават две – Московска и Киево-Литовска.

Какво се случва? Седем от общините тогава, от общо девет, преминават под властта на римокатолическата „църква“, две обаче не преминават. Тогава по същия начин православните са били, малко е да се каже, тормозени, в същите извращения, кражби, убийства, насилия, разрушаване на храмове, на домове, груба намеса на държавата чрез серия от закони, за което православните тогава са изпращали в продължение на 90 години писма до Вселенската патриаршия с молби за помощ, с искане да бъде признато върховенството на Руската Църква, за да бъдат спасени на практика. Писмата наистина са потресаващи, историци са работили, има цели изследвания на този период. 

Точно тогава, през 16 век, вселенският патриарх, пак казвам след 90 години, издава спорната днес Разрешителна Грамота. Само че тук не става въпрос само за една Грамота, ако си го представим по този начин, че тогавашният Вселенски патриарх разрешава на украинската Църква, по-скоро църковно образувание, да бъде под шапката на Руската православна църква. Става дума за 11 документа и във всеки един от тези 11 документа, наречени Разрешителна грамота, Съборна грамота, послания, постановления на патриарха, във всички тях еднозначно се сочи, че това решение е завинаги и вовеки веков, че руският патриарх може да избира съответно митрополит на Украинската църковна организация. Този документ не е издаден еднолично, както например постъпи днес в този казус истанбулският патриарх Вартоломей. Този документ е резултат на съборно решение. 

Същите събития ние наблюдаваме днес с активното участие на истанбулската патриаршия и лично на Вартоломей, когото преди дни Българската православна църква награди. Точно Вартоломей е човекът, който през 1997 г., заедно с грузинския патриарх и патриарха на Русия, подготвя специално послание към разколниците в Украйна, тъй като разколът в Украйна е отдавна и той ескалира съответно по време на войната в Донбас през 2014 г., по време на анексирането на Крим и особено след началото на специалната военна операция. Така че тогава през 1997 г. се подготвя такова обръщение, в което се приканват разколниците в Украйна да се подчинят на Христовата вяра, а изразител на Христовата вяра е именно Украинската православна църква. 

Какво се случва обаче? Това изявление Вартоломей прави пред журналисти. Малко по-късно, когато влизат тримата патриарси, за да подпишат документа и той да бъде вече официален, се обажда американският посланик в Украйна, обажда се точно на Вартоломей и му съобщава, че всъщност те не подкрепят тази кауза, не подкрепят това решение, те са за разколниците. В резултат на което документът не се подписва. Откъде знаем тези събития? Тези събития са изнесени в едно интервю за Радио „Радонеж“ от тогавашния завеждащ, оглавяваш пресслужбата на Украинската православна църква Василий Анисимов. 

Между другото ми прави впечатление, че същото се случва и по време на българския разкол. Какво прави Вартоломей? Тогава, когато налагайки и заемайки позицията на Пимен, а не на патриарх Максим, той отива и му предлага да подаде оставката си под натиска на проамерикански настроения ни президент, тогава достойно патриарх Максим отговаря: Аз очаквах, че Вие ще дойдете тук, за да преодолеем заедно разкола, за да ни помогнете да го направим, а не за да ни уволнявате. 

Тогава, по свидетелството също на лица, които са участвали, говорим за висши духовници, в тези срещи и които, разбира се, могат да цитирам, това е патриарх Ириней I Йерусалимски, това е също така и митрополит Йосиф на САЩ, Канада и Австралия, те свидетелстват, че отговорът, тяхната реакция, е била изключително възмущение, неодобрение на подобен подход, реакцията на тези висши духовници е предизвикала, може би, искреността в отговора на Вартоломей: ами така иска вашият президент. 

– Изводите, които ние можем да си направим: в цялата история на Православието и въобще в историята на света, тогава когато държавата се е намесвала в работата на Църквата, въобще в дейността на Църквата, а то никога не е случайно, нещата загрубяват, стига се до или се провокира разкол и следват насилие, издевателства, кражби, държавата пряко приема закони, които съдействат за всичко това. 

Дадох тези примери, защото награждаването на Вартоломей като човек, който е спомогнал да бъде преодолян дългогодишният разкол в Българската православна църква, аз ще си позволя да нарека лицемерие. Защото неговите действия, както тогава – да се подчини на волята на проамерикански настроения ни президент, респективно на американския посланик в България, а преди няколко десетилетия на американския посланик в Украйна, означава, че той следва много стриктно линията на икуменизма и глобализма. Той, между другото, е в много трайни, дълбоки връзки с радикални глобалисти, либерали, като Нанси Пелоси, като Байдън, като Хилари Клинтън, участва в такива икуменически семинари и конференции, подкрепя ги и слуша тяхната воля.

Истанбулската патриаршия, между другото, е с изключително малък брой вярващи. Неслучайно специалисти казват, че тя се изчерпва до квартала Фенер в Истанбул. 

– И няколко манастира в Северна Гърция и Албания. 

– Да, при претенциите за първенство от страна на Вартоломей, което е в абсолютно противоречие с каноните на Православната църква. Според тези канони вселенския патриарх е пръв сред равни по чест, което е вид реверанс или уважение или историческо признание на първенството на вселенската църква, но не и по власт. 

Архонтите на вселенската, наричана според Вартоломей вселенска, в действителност истанбулска патриаршия, са извършили нещо подобно, награждавайки с орден Атинагор, който е един от бившите патриарси на истанбулската патриаршия, който също е отявлен глобалист и икуменист, който орден по правилата се дава за специален принос в защита правата на човека. И забележете, този орден Вартоломей дава на хората, които са отявлени защитници на какво: на абортите, дори в деветия месец, които са финансирали клиники за извършване на такива аборти, които са финансирали клиники за клониране на хора, които подкрепят всички тези опити, които за съжаление успяват в много случаи, да бъде унищожена Православната Вяра и да бъдат обединени различните религии, което нееднократно е правено от Вартоломей по време на провеждани от него конференции. Той всъщност е един вид посредник между всички православно-мюсюлмански, православно-юдаистки, православно-католически диалози. 

Например, по време на тъй наречения събор, Критския събор през 2016 г., съвсем открито се заговори за толеранса по отношение на хомосексуализма и подкрепа на гей браковете. Там има една точка 10, която казва: ние по примера на нашия първоапостол Павел ще бъдем изключително толерантни към всички бракове, но не и граждански съюзи, на еднополови или двуполови съюзи. Тоест, ако са в брак е окей, ако не са в брак, а е само граждански съюз, тогава ние няма да бъдем толерантни. 

Същият този Вартоломей, когото Светият Синод награди по предложението на небезизвестния митрополит пловдивски Николай, веднага след преодоляването на разкола в България имаше поредица от действия, които в никакъв случай не могат да бъдат похвалени и които не могат да бъдат игнорирани и звучат много странно на фона на днешното поведение на Светия Синод с това награждаване с най-сериозният орден Св. Иоан Рилски. 

Какво точно направи Вартоломей? Няколко години по-късно той реши, че трябва да бъдат върнати църковна утвар и ръкописи на гръцки манастири, а по-късно поиска да бъде премахнат и паметникът на Екзарх Антим в Одрин, да бъде отстранен. 

– При това тези ръкописи се намират в Центъра за славяно-византийски проучвания „Проф. Иван Дуйчев“. 

Предлагам да продължим нашия разговор в едно следващо предаване, тъй като Вие споделяте с нашите зрители изключително интересни факти, които те нямат да чуят по големите медии. Това мога да го кажа убедено и със сигурност. 

– Само искам да добавя, че е крайно време Светият Синод да вземе решение. Преди пет години е създадена една комисия по въпроса с разкола в Украйна и по молбите на бесарабски българи за помощ. Оглавява я, срам ме е да го кажа, аз съм старозагорка, старозагорският митрополит. До ден днешен комисията не е взела решение, при положение, че от общо 16 православни църкви, 11 имат отношение и изразиха негодуванието си във връзка с „томоса“ на Вартоломей, във връзка с автокефалията на „православната църква на Украйна“, което е недопустимо по силата на канона. Все едно някой, който ви е съсед и няма никакви правомощия, във вашия дом да вземе решение. Така че е крайно време българският Свети Синод да извика този митрополит старозагорски и да му каже: хайде, време е, 11 Църкви реагираха, ние сме една от срамните 5, които мълчим, време е. 

Време е, може би, и българският президент да вземе отношение, защото когато не можем да чакаме решение по духовен път и от нашия Свети Синод с изключение на българския патриарх, за който наистина благодарим на Бога, може би трябва да се обърнем към българския президент, защото, между другото, той неведнъж е помагал по подобни въпроси. 

Така че в аспекта на казаното, от гледна точка на участниците в конференцията в София във връзка с приетия в Украйна закон, искам да уведомя нашите зрители, да обещая, че ние ще извършим необходимото и ще продължим битката за Православието. 

– Бог с вас! Бог с вас и с него напред! Благодаря ви! 

– Благодаря ви!

Източник: ТВ България 24