От посолството на Съедишнените щати у нас и чрез постоянната ни делегация в НАТО са изпратени 6 въпроса към България. В документа се пита кои държави биха могли да допринесат за гаранциите към Киев, биха ли били готови да разположат войски в Украйна като част от мирно решение, както и какъв трябва да бъде размерът на евентуалните сили, ръководени от Европа.

Решението за изпращане на български войски в Украйна е изключителен прерогатив на Народното събрание, посочват от Министерството на външните работи. Позицията на България е категорична - Украйна трябва да получи ясни и надеждни гаранции за своята сигурност и сама трябва да участва в преговорите за своето бъдеще.

На извънредна среща на върха в Париж, свикана от президента Еманюел Макрон, европейските държави се обединиха около подкрепата за Украйна, но не и около идеята за изпращане на европейски войски.

Британският премиер Киър Стармър първи не изключи изпращането на военни на украинска територия, "ако това бъде нужно". Още миналата година подобна идея беше лансирана и от френския президент Еманюел Макрон. Швеция също не изключи участието си в подобна мисия след евентуално прекратяване на огъня в Украйна.

На другия полюс - категорично против са Полша, Словакия и Унгария. Противоречиви са сигналите от Германия дни преди предсрочните парламентарни избори - от правителството на Олаф Шолц отхвърлиха идеята, но от Християндемократическия съюз, който се очаква да спечели вота в неделя, са "за" изпращането на военни.

Сред колебаещите се държави се нареждат още Дания, Испания и Нидерландия. Срещата и най-вече форматът ѝ бяха разкритикувани от държави като Чехия и Румъния, тъй като те нямаха представители, независимо, че се намират в непосредствена близост до Украйна.