През последните три години всички страни в Европа са повишили стандарта на живот, включително и България.

Само че страната ни продължава да е на опашката, при това без вечния ѝ спътник в негативните класации - Румъния, която е дръпнала напред с цели 7 позиции и населението ѝ има по-висок стандарт от този в Естония и Гърция

Това показват данни на Евростат за фактическото индивидуално потребление, публикувани в четвъртък.

Показателят е нов, измерва се от 2018 г. насам и съдържа данни за реалното потребление на стоки и услуги в дадена страна, независимо дали са платени от домакинствата, държавата или нетърговски организации. Така се избягват изкривяванията от това, че в отделните страни някои услуги като образователните и здравните са организирани по различен начин.

Данните показват, че в България фактическото потребление се е подобрило за последните три години, тъй като преди е било 57% от средното за ЕС, докато сега е 61%. Но в Румъния процентът от 74 преди 3 г. вече е 80.

В Люксембург показателят е с 45% над средноевропейския, а в Германия - с 24%. За Люксембург обаче обяснението е, че в тази миниатюрна държава има много работещи от други страни, които увеличават БВП, а в същото време не участват при изчисляването на брутния вътрешен продукт на глава от населението. Последното е един от елементите за показателя “фактическо потребление”.

Освен с най-нисък стандарт на живот страната ни се отличава и с най-високото неравенство в Европа. Това от своя страна има силно отражение върху образованието и здравеопазването, тъй като бедните нямат достъп до образование и до пазара на труда, а и не могат да полагат адекватни грижи за здравето си, се твърди в ново изследване на Института за пазарна икономика, което ще бъде публикувано идната седмица и бе представено в четвъртък пред медии и членове на Националното сдружение на общините в България.

61,8% от бедните твърдят, че здравеопазването им е скъпо, а и сред тях хората, които оценяват здравословното си състояние като лошо, са три пъти повече. При останалите българи парите за здраве се струват твърде значими само на 24% от анкетираните, показват данните на института.

Същевременно в по-богатите общини резултатите от изпитите по български език и литература и по математика след 7-и клас неизменно са по-високи, отколкото в по-бедните, показват още данните.