България е трупала държавен дълг с най-голямо темпо в края на 2023 г. по време на Асен Василев

България 22.04.2024 14:57 Снимка: ДНЕС+

България е трупала държавен дълг с най-голямо темпо в края на 2023 г. по време на Асен Василев

Държавният дълг спада като дял от БВП и в еврозоната, и в ЕС като цяло. Страната ни остава с второто най-ниско ниво на съотношението в Общността

Най-високите нива в съотношенето държавния дълг към БВП в края на четвъртото тримесечие на 2023 г. са регистрирани в Гърция (161,9%), Италия (137,3%), Франция (110,6%), Испания (107,7%) и Белгия (105,2%), а най-ниски - в Естония (19,6%), България (23,1%), Люксембург (25,7%) и Дания (29,3%). Това показва статистиката на Евростат, публикувана в понеделник.

Държавн дълг към БВП в процент, четвърто тримесечие на 2023 г.

Държавн дълг към БВП в процент, четвърто тримесечие на 2023 г.

В сравнение с третото тримесечие на 2023 г. десет държави членки регистрират увеличение на съотношението дълг/БВП в края на четвъртото тримесечие на с.г., а седемнадесет - намаление (сравнение на тримесечна база). Най-голямо увеличение на съотношението се наблюдава в България (+2,1 процентни пункта - п.п.), Латвия (+1,6 п.п.), Финландия (+1,5 п.п.), Естония (+1,4 п.п.), Швеция (+1,2 п.п.) и Полша ( +1,0 п.п.). В същото време най-голям спад е отчетен в Португалия (-8,4 п.п.), Гърция (-3,7 п.п.), Словения (-2,6 п.п.), Белгия (-2,4 п.п.), Словакия (-2,3 п.п.), Испания (- 2,1 п.п.), Кипър (-1,7 п.п.), Унгария (-1,5 п.п.) и Франция (-1,4 п.п.).

Промени в съотношението държавен дълг - БВП по страни, Q4 2023 към Q3 2023

Промени в съотношението държавен дълг - БВП по страни, Q4 2023 към Q3 2023

В сравнение с четвъртото тримесечие на 2022 г. девет държави членки регистрират увеличение на съотношението дълг/БВП в края на четвъртото тримесечие на 2023 г. (сравнение на годишна база), а осемнадесет държави членки отбелязват намаление. Увеличения на съотношението са регистрирани във Финландия (+2,3 п.п.), Латвия (+1,8 п.п.), Румъния (+1,3 п.п.), Естония (+1,1 п.п.), Люксембург и Белгия (и двете по +0,9 п.п.), България (+0,5 п.п.). ), Полша (+0,4 п.п.), както и Литва (+0,2 п.п.). Най-голям спад се наблюдава в Португалия (-13,3 п. п.), Гърция (-10,8 п. п.), Кипър (-8,3 п. п.), Хърватия (-4,8 п. п.), Испания (-4,0 п. п.), Холандия (-3,7 п. п.), Словения (-3,3 п.п.), Италия (-3,2 п.п.) и Германия (-2,4 п.п.).

В края на четвъртото тримесечие на 2023 г. съотношението брутен държавен дълг към БВП в еврозоната възлиза на 88,6% в сравнение с 89,6% в края на третото тримесечие на 2023 г. В ЕС съотношението също намалява от 82,4% на 81,7%.

В сравнение с четвъртото тримесечие на 2022 г. съотношението държавен дълг към БВП също намалява както в еврозоната (от 90,8% на 88,6%), така и в ЕС (от 83,4% на 81,7%).

В края на 2023 г. общият държавен дълг се състои от:

  • 83,4% дългови ценни книжа в еврозоната и 82,9% в ЕС,
  • 13,8% заеми в еврозоната и 14,4% в ЕС и
  • 2,8% валута и депозити в еврозоната и 2,7% в ЕС.

Поради участието на правителствата на държавите-членки на ЕС в отпускането на заеми на определени държави-членки, Евростат публикува и тримесечни данни за междуправителствените заеми (intergovernmental lending - IGL). Тези заеми като процент от БВП в края на четвъртото тримесечие на 2023 г. възлизат на 1,5% в еврозоната и на 1,3% в ЕС.

Брутният държавен дълг се определя като консолидирания брутен дълг на целия сектор държавно управление към края на тримесечието (по номинална стойност). Дългът на сектор "Държавно управление" се състои от пасиви на сектор "Държавно управление" в следните финансови инструменти: валута и депозити, дългови ценни книжа и заеми.

CHF CHF 1 1.97419
GBP GBP 1 2.29625
RON RON 10 3.931
TRY TRY 100 5.59253
USD USD 1 1.80194