Цените растат с 5,6% на годишна база, образованието и облеклото водят поскъпването

Годишната инфлация в България през септември 2025 г. се е ускорила до 5,6%, след като през август беше 5,3%, показват последните данни на Националния статистически институт (НСИ). Това е най-високото ниво от октомври 2023 г. насам.

На месечна база обаче цените отбелязват лек спад - дефлация от 0,8%, което означава, че средно през септември някои стоки и услуги са поевтинели в сравнение с август.

Средногодишна инфлация и натрупани стойности

Средногодишната инфлация за периода октомври 2024 - септември 2025 г. спрямо същия период година по-рано е 3,8%, а от началото на годината цените у нас са се повишили с 3,4%.

Натрупаната инфлация за последните три години (септември 2025 спрямо септември 2022 г.) достига 13,5%, а за последните пет години - цели 41,1%, сочи статистиката.

От НСИ отбелязват, че вече повече от две години (28 месеца) инфлацията у нас остава едноцифрена, като тенденцията е към постепенно забавяне. За първи път под 10% тя пада през юни 2023 г. (8,7%), след рекордния пик от 18,7% през септември 2022 г.

Какво поскъпва и какво поевтинява

През септември най-сериозно поскъпване има в групата "Образование" - с 4,5%, което се обяснява със старта на учебната година. Повишение се отчита и при "Облекло и обувки" (с 1%), както и при "Разнообразни стоки и услуги", "Съобщения", и "Алкохол и тютюневи изделия" - с между 0,3 и 0,5 на сто.

Най-осезаемо поевтиняване има при "Развлечения и култура" - с близо 9,9%, както и при "Ресторанти и хотели" (с 0,9%) и "Хранителни продукти и безалкохолни напитки" (с 0,1%). Без промяна остават цените в групите "Транспорт" и "Здравеопазване".

Европейската инфлация и еврозоната

По хармонизирания индекс на потребителските цени (HICP), който измерва инфлацията по общи стандарти за целия Европейски съюз, цените у нас през септември намаляват с 0,6% на месечна база.

На годишна база обаче хармонизираната инфлация се ускорява до 4,1%, спрямо 3,5% през август - най-високото ниво от декември 2023 г.

От началото на 2025 г. тя е 2,7%, а средногодишно - 3,1%. Този показател е от ключово значение за присъединяването на България към еврозоната, тъй като критериите изискват инфлацията у нас да не надвишава с повече от 1,5 процентни пункта средната на трите страни от ЕС с най-ниска инфлация.

Цените за домакинствата и малката кошница

По данни на НСИ, индексът на цените за т.нар. "малка потребителска кошница" - която включва най-често купуваните стоки и услуги от домакинствата с ниски доходи - остава без промяна спрямо август.

От началото на годината обаче малката кошница е поскъпнала с 4,7%. В рамките на нея най-голямо увеличение се отчита при нехранителните стоки (с 0,3%) и услугите (с 0,1%), докато храните леко поевтиняват (с 0,1%).

Средногодишни стойности и тенденции

Средногодишната инфлация (по HICP) от началото на 2024 г. следва постоянна тенденция на забавяне - от 7,8% през януари 2024 г. до 2,9% през август 2025 г.

След кратко повишение през юни и юли (до 2,8%), през септември показателят остава стабилен, което показва, че натискът върху цените постепенно отслабва.