България се преклони пред паметта на героите на Освобождението. Тържествена заря-проверка на площад "Народното събрание" в София постави кулминацията на честванията в цялата страна по случай 146-ата годишнина от Освобождението на България от османско иго.

Президентът Румен Радев прие почетния строй на представителните части на Българската армия. В словото си държавният глава заяви, че днес честваме нашия непреходен национален идеал за свобода, единение и държавност.

"Днес честваме нашия непреходен национален идеал за свобода, единение и държавност", каза президентът в речта си по повод 146 години от Освобождението на България

"Отменян в миналото и атакуван днес, Трети март не просто удържа на користния натиск. Благодарение на силния си морален заряд, на волята на огромното мнозинство българи, празникът се превърна в победа на идеала срещу нихилизма", заяви държавният глава.

3 март не е само датата на един международен договор - както нерядко се опитват да го представят, а ознаменува триумфа на идеала за свобода на поколения българи, посочи още той.

Съхранявайки духа и признателността на нашия народ, укрепваме темелите на нашето настояще, за да можем да гледаме по-уверено в бъдещето. В нашето тревожно време, когато се помитат граници и оръжията все повече заглушават разума, всички ние, българските политици трябва да бдим над суверенитета на родината. Всички ние, българите, трябва да повярваме в собствените си сили, да обединим солидарните си усилия, за да градим свободна и справедлива България, допълни президентът.

Да продължим да отстояваме свободата на нашата съвест, независимостта на нашите действия, достойнството и честта на Отечеството, каза още Румен Радев.

Командващ на тържествената заря-проверка беше бригаден генерал Димитър Хлебаров - командир на Командването за комуникационно-информационна поддръжка и киберотбрана (КИПКО).

В строя бяха знамената-светини, символ на най-възвишените традиции и добродетели на българското войнство, напомнящи за героичния подвиг на Българската армия: Самарско знаме, Знаме на 23-ти пехотен Шипченски полк, Знаме на 15-ти пехотен Ломски полк, Знаме на 13-ти пехотен Рилски полк, Знаме на 25-ти пехотен Драгомански полк, Знаме на 30-ти пехотен Шейновски полк, Знаме на Горнооряховските въстаници, Знаме на 24-ти пехотен Черноморски полк.

В края на церемонията присъстващите коленичиха в памет на загиналите за свободата на България. Прозвуча и химнът на страната.

На тържествена заря-проверка присъстваха и председателят на Народното събрание Росен Желязков, премиерът Николай Денков, вицепрезидентът Илияна Йотова, кметът на София Васил Терзиев, министри, народни представители, представители на религиозната общност, дипломати, военни, представители на съдебната власт и граждани.

По-късно държавният глава ще бъде домакин на традиционния официален прием по случай Националния празник 3 март в Централния военен клуб в София.

След 3 март 1878 г. България се появява отново на картата на Европа. Денят е обявен за национален празник с Указ 236 на Държавния съвет от 27 февруари 1990 г. и с Решение на Народното събрание от 5 март 1990 г.

Националният празник на България беше отбелязан в цялата страна.

В София честванията на националния празник започнаха с тържествен ритуал пред Паметника на Незнайния воин. Националният трибагреник беше издигнат тържествено под звуците на националния химн беше изпълнен и артилерийски салют от 20 залпа, които поставиха официалното начало на тържествата.

Днес е ден, в който трябва да се обединим, каза премиерът Николай Денков след тържествената церемония пред Паметника на Незнайния воин: "Затова, че днес е ден, в който трябва да се обединим всички да празнуваме националния празник и да говорим за това, което ние обединяваме, че днес не е ден за атаки. Днес е ден за празнуване".

Десетки хиляди хора се събраха на обяд на историческия връх Шипка и района около него, за да отдадат почит на загиналите за свободата на България.

Слово произнесе президентът Румен Радев, който бе посрещнат с ръкопляскания и одобрителни викове. Той заяви, че е горд да види толкова много родолюбиви българи на Шипка и благодари на множеството, че са опазили 3 март като национален празник.

На Шипка бе и председателят на Народното събрание Росен Желязков, под чийто патронаж се провеждат честванията на националния празник на паметния връх. Той обаче бе освиркан, а словото му бе придружено от викове "Оставка!". В словото си Желязков припомни, че няма друго място, което така символно да олицетворява националната гордост и идеал.

С шествие и издигане на националното знаме в Благоевград отбелязаха 146 години от Освобождението на България. Празничният ден в града започна при градинката пред градския стадион, където е паметната плоча в чест на посрещането на бойния освободителен отряд на IV Мариуполски полк, предвождан от майор Иван Павлович Орлински. След ритуала започна шествие по улица "3-ти март" в града до площад "Македония", водено от Представителния оркестър на сухопътните войски, предаде БТА.

С авто-мото шествие, тържествен ритуал и молебен с полагане на венци и тематичен концерт бе отбелязан 3 март в Бургас. Из централните пешеходни улици на Бургас, облечени в традиционни носии момичета от фолклорен танцов ансамбъл "Никола Гинов", раздаваха на минувачите български флагчета. Инициативата за подаряването на 3000 знаменца на жителите и гостите на града е на общинската администрация.

С военен ритуал и издигане на националното знаме във Варна започна тържественият ден. Празникът продължи с поднасяне на венци и цветя пред паметниците на воините, загинали за освобождението на България. Вечерната програма включва празничния концерт спектакъл и тържествена заря-проверка.

С военен ритуал във Велико Търново беше отбелязано Освобождението. Почетният строй на Националния военен университет "Васил Левски" беше приет от началника на висшето училище бригаден генерал Иван Маламов. Пред сградата на Община Велико Търново беше издигнато националното знаме.

Видин отбеляза празника с шествие, поднасяне на цветя и историческа възстановка. Честванията започнаха със заупокойна молитва пред паметника на загиналите румънски воини в с. Иново. След това през централната градска част премина празнично шествие, в което се включиха ученици, учители, представители на институциите и граждани.

Стотици врачани и гости на града се включиха днес в отбелязването на 146-ата годишнина от Освобождението. Празникът започна с шествие по централната улица на града, водено от духова музика и над 20-метров български флаг.

С общоградско поклонение в Добрич беше отбелязан Националният празник. Тържествата започнаха с панихида в памет на загиналите за свободата на България и водосвет, отслужени от Архиерейския наместник на Добричка духовна околия отец Георги Дочев в храм "Свети Георги". След това от площада пред храма потегли шествие "Първите", водено от учениците от Спортно училище "Георги С. Раковски".

Шествие на представителните блокове на учебните заведения в Кърджали беляза началото на тържествената програма, на 3 март. То бе водено от кмета Ерол Мюмюн, гвардейци и мажоретки. Бяха поднесени венци и цветя пред паметника на Освободителите в Градската градина, кърджалийци се поклониха пред саможертвата на отдалите живота си за свободна България на колене, с едноминутно мълчание.

Кюстендил тържествено отбеляза 146 години от Освобождението. Празникът се състоя пред паметника "Булаир", където беше издигнато националното знаме на България. Пред паметника бяха поднесени венци и цветя, а народни представители, представители на местната власт, на архиерейското наместничество и много граждани сведоха глави пред паметта на загиналите за свободата на България.

Тържественото отбелязване на празника събра граждани и гости на Ловеч на площад "Тодор Кирков" в града. Пред паметника на войводата се състоя гражданско поклонение и военен ритуал по полагане на венци и цветя. Беше отдадена почит и на "Кървавия камък" в кв. "Дръстене", на Белия паметник, Алеята на българо-руската дружба, Черния паметник и паметника на Гложенеца в парка "Стратеш".

За празника в центъра на Монтана се стекоха над 2000 души, които носеха национални знамена, а някои бяха облечени и в национални носии и четнически униформи от времето Възраждането. По случай празника имаше и митинг на централния площад "Жеравица", издигане на националното знаме, поднасяне на цветя пред паметника на загиналите във войните за национално освобождение, панихида за загиналите в Руско-турската освободителна война от 1877-1878 година и концерт.

Десетки перничани се събраха пред Двореца на културата, за да почетат подвига на героите, борили се за свободата. Под звуците на химна на Република България бе издигнат националният флаг.

С посрещане на началника на щаба на Пето бригадно командване полк. Пламен Маринов от почетния караул в Плевен на площад "Възраждане" започна тържественият ритуал по повод 3 март. Стотици плевенчани на различна възраст бяха дошли, за да почетат паметта и делото на героите, дали живота си за свободата на България.

С молебен и поднасяне на венци и цветя пред Паметника на руските освободители на хълм Бунарджика в Пловдив започнаха честванията сутринта. Празничният ден завърши на пл. "Централен" с тържествена проверка - заря, с участието на военни формирования от гарнизон Пловдив.

Почетно шествие на ученици, отличили се с постиженията си в науката, изкуството и спорта, носещи в ръце деветметров български трибагреник, премина по улиците на Разград в деня на Националния празник. В инициативата под надслов "Поклон, революционери!" се включиха областният управител Владимир Димитров, заместник областният управител Ивелина Игнатова, ученици, учители, и граждани.

Множество хора се събраха пред Паметника на свободата в Русе, за да отбележат Националния празник. Свещеници от Русенската митрополия отслужиха заупокойна молитва в памет на героите и благодарствен молебен за извоюваната свобода. В церемонията участваха Почетната рота от Русенския гарнизон и Общинският духов оркестър. В края на тържеството бяха поднесени венци и цветя.

С тържествена церемония на централния градски площад "Свобода" в Силистра започнаха празничните прояви. Проведен бе ритуал за издигане на националното знаме на Република България.

Рокерско шествие за поредна година даде началото на честването на националния празник - 3 март в Сливен. Вечерта завърши с тържествена заря-проверка.

С тържества и молебен за мир беше отбелязан Националният празник в Смолян. Смоленският епископ Висарион отслужи молебен за мир в църквата "Св. Никола". Над 1000 скиори и сноубордисти в народни носии се спуснаха празнично днес от вр. Снежанка в Пампорово.

Стотици жители и гости на Стара Загора се включиха в паметното шествие "За Свободата... Да развеем българското знаме!" и пренесоха на ръце 300-метров български трибагреник, като извървяха пеша разстоянието от три километра от центъра на града до Мемориалния комплекс "Бранителите на Стара Загора". Това е мястото, където през 1877 г. се водят най-кръвопролитните и решителни битки за освобождаване на Стара Загора, а хиляди опълченци загиват, за да спасят Самарското знаме.

С празнично шествие и фолклорна инициатива Търговище отбеляза 3 март. Честванията започнаха с молебен за здраве и просперитет на българския народ в храм "Св. Йоан Рилски". Венци и цветя в памет на загиналите за свободата ни бяха поднесени пред паметника в парка "Боровец".

С концерт на сборна детска формация, на оркестър "Колорит" и общоградско хоро на централния площад "Свобода" в Хасково отбелязаха 3 март. Честването започна с издигане на националния трибагреник пред сградата на общината и водено от мажоретки шествие до Паметника на Незнайния войн, където се стекоха стотици жители и гости на южния областен център.

Със заупокойна молитва в памет на загиналите за освобождението на България воини и опълченци, отслужена от отец Димитър в храма "Свето Възнесение Господне", започнаха честванията за Трети март в Шумен. Кулминацията на празника е тържествената заря-проверка на площад "Кристал" пред Паметника на загиналите във войните шуменци.

С тържествен военен ритуал в Ямбол отбелязаха 146 г. от Освобождението. Честванията по случай националния празник 3 март започнаха с церемония по издигане на националното знаме на централния площад и продължиха с шествие до Паметника на загиналите за свободата до Военния клуб. Благодарствен молебен за извоювалите българската свобода отслужиха енорийските свещеници отец Стоян и отец Жельо.