КЗК разширява разследването за картел при сиренето, кашкавала и пилешкото

НАП и агенцията по храните проверяват цените на всички селскостопански стоки, но без тези на свинското и пилешкото. Това стана ясно в понеделник след заседание на Консултативния съвет по месото.

По принцип всяко лято цените на месото се вдигат, но тук няма спекула, заяви земеделският министър Кирил Вътев.

С това той обясни и покачването на свинското в последните седмици, като цената на килограм свински бут вече гони 13 лв. В началото на годината тя бе с 1 лев по-ниска.

Сред причините за този ръст министърът посочи по-високите разходи за отглеждане на животните заради поскъпването на горивата, тока и фуражите.

Цветан Илиев от Асоциацията на индустриалното свиневъдство в България обобщава:

При месото винаги има последващ ефект от цените на фуражите

При такава ситуация много стопани са ликвидирали животни, а това води до недостиг на пазара и поскъпване. Около година по-късно до голяма степен усещаме този ефект на махалото, обобщи Илиев.

Той допълни, че българският пазар е отворен, а около 60 на сто е вносът при свинското. При птичето месо разпределението било петдесет на петдесет на сто. Според Петко Петков, също от Асоциацията на месопреработвателите, няма голяма разлика в цената на свинското в България спрямо други държави от ЕС

Не уточни, че става дума за трупно месо без ДДС, защото в редица държави ставката варирала от 3 до 5%, а има и страни, където е нулева.

И министърът, и браншовиците твърдят, че месото ще поевтинее. Според Вътев това ще стане още тази есен.

Според Цветан Илиев сега стопаните започват да увеличават бройката на отглежданите животни и след около една година ще има обратен ефект при цените - ще намалеят.

Данъчните и агенцията по храните обаче вече проверяват цените на млечните продукти. Инспекцията ще приключи до края на месеца. След това ще започне проверка и за плодовете и зеленчуците.

Целта е да се установи как се разпределя добавената стойност от полето до рафта в магазина.

Резултатите щели да са повод и за законодателни промени , заяви Кирил Вътев. Според него обаче една институция не е достатъчна да направи необходимите промени, трябва да са доста по-комплексни, да обхванат и други закони, както в тези за ДДС и за храните. Така щели да се разпишат ясни регламенти за търговия със земеделска продукция.

Българското производство на плодове и зеленчуци е около 40% от пазара

Вътев имал амбицията да промени това и да има повече родна продукция на пазара. Решението той вижда в сдружаване на производителите, защото са малко тези, които са самодостатъчни.

Поради това земеделското министерство подготвя програма за създаване на събирателни пунктове за плодове и зеленчуци, за да може да се насърчат сдружаването и кооперирането между производителите. Така и най-малкият, и най-големият щели да имат равен достъп до пазара.

Във въпросните събирателни центрове продукцията ще се окачествява и опакова, за да отговаря на най-високите стандарти на пазара. Това е единственият начин и най-малкият да може да стигне до големите супермаркети, поясни министърът.

КЗК също се включила в проверките, но тя разследва за картел при производството на млечни продекти и при пилешкото месо. Поради това антимонополната комисия наскоро е разширила обхвата на проверката и в нея са включени всички членове на Асоциацията на млекопреработвателите в България и на Националната асоциация на млекопреработвателите. Причината е, че като браншови организации в тях участват значителна част от производителите на млечни продукти.

Със същия мотив проверката обхваща и Съюза на птицевъдите в България и Асоциацията на промишленото птицевъдство.