Прави впечатление по-високия дял на мнителност и сред мъжете, жителите на столицата и големите градове, както и сред висшистите

Нито остра тревожност, нито стабилно спокойствие сред обществото по отношение на потенциална пропаганда в училищата у нас. Българите са по-скоро разделени, а значими нива на несигурност, непознаване на проблема и липса на информация предпоставят възможност от поляризация.

Това показва специално национално представително проучване, проведено от "Галъп интернешънъл болкан" по поръчка на БНТ. Изследването е проведено в началото на септември сред 802 пълнолетни българи по метода "лице в лице".

След бурни скандали в началото на август Народното събрание забрани в училищата да има пропаганда, популяризиране или подстрекаване, пряко или косвено на идеи или възгледи, свързани с нетрадиционна сексуална ориентация и/или определяне на полова идентичност, различна от биологичната.

"Нито е съвсем притеснено, но и съвсем не е информирано обществото. Политическият шум ще продължава по въпроса. Тези данни предполагат именно такъв продължаващ политически шум", каза в "Още от деня" Яница Петкова от "Галъп интернешънъл болкан".

Обществото у нас е по-скоро разделено в опасенията си за наличие на пропаганда на идеи и възгледи, свързани с нетрадиционна сексуална ориентация в българските училища.

Запитани 39,1% от българите в проучването споделят, че имат подобни притеснения. Близо една трета (32,2%) обаче заявяват, че не се тревожат за такава пропаганда в училищата у нас. 28,7% пък отговарят, че изобщо не са чували или отричат дебатите около законодателните инициативи в Народното събрание да са стигнали до тях.

Допълнителен въпрос, насочен директно към нагласите към българските учители, затвърждава разделението по темата в обществото ни.

36,8% от анкетираните казват, че имат притеснения, че българските учители извършват пропаганда на идеи и възгледи, свързани с нетрадиционна сексуална ориентация. 27,6% казват, че нямат подобни тревоги, а значителен дял от 35,6% споделят, че не са чували за такъв тип проблем.

"Училището остава една от институциите в нашето общество, към които хората има доверие. Но е възможно това да се промени, ако не се проведе дебат от всички заинтересовани страни. На този етап не можем да кажем, че има нарушено доверие, особено що се отнася до по-малки и затворени общности, където връзката между родител и учител е много по-голяма".

Значителните дялове, свързани с колебание и незапознатост в отговорите и на двата въпроса, говорят за необходимост от по-широк обществен дебат сред всички обществени групи и заинтересовани страни, ако обществото ни иска да избегне превръщането на разделението в по-остра поляризация.

Макар и нагласите, регистрирани в проучването, да не насочват все още към извода за нарушено доверие към училищата и учителите у нас, подобна опасност съществува, ако темата се превърне в център на предизборни кампании и политически PR.

Сред по-разтревожените и на двата въпроса са хората между 30 и 65 г., където дяловете на опасения по темата достигат до около и над 40%. Отговорите "притеснявам се" намаляват като дял с възрастта. Прави впечатление по-високия дял на мнителност и сред мъжете, жителите на столицата и големите градове, както и сред висшистите. Макар и не с голяма острота, открояват се и видими разлики в електоратите на различните партии, а очаквано по-притеснени са тези с консервативна насоченост.

Изследването е проведено между 28 август и 5 септември август 2024 г. сред 802 души по метода "лице в лице" с таблети. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното стандартно отклонение е ±3,5% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е равен на около 54 000 души.