Депутатите от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред приеха законопроектите за противодействие на корупцията, касаещ реформата и промените в КПКОНПИ. Ресорната комисия разгледа както законопроекта на съпредседателите на "Продължаваме промяната" - Кирил Петков и Асен Василев, така и на Министерски съвет, изготвен от служебния правосъден министър Крум Зарков.

Народните представители приеха със 17 гласа "за", без против и двама въздържали се законопроекта, внесен от ПП. Законотворците приеха със същия резултат законопроекта за промени в КПКОНПИ на Министерски съвет.

По време на дебатите по двата законопроекта, адвокат Петър Петров от "Възраждане" заяви, че ако няма ефективна борба с корупцията, проблемът се корени някъде другаде, а именно порочните обвинения, които се повдигат от прокуратурата и не могат да бъдат защитени в съда.

За Петров главните проблеми са два - порочните проблеми на държавното обвинение и като допълнителен проблем е работата на някои съдебни органи.

Съпредседателят на ПП и бивш премиер Кирил Петков се съгласи с казаното от депутата от "Възраждане". Той добави, че проблемите са и на двете места, а работата и на прокуратурата, и на съдебните органи е крайна незадоволителна.

Лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ настоя депутатите да имат оценка на предишните закони преди да променят сегашните. Сега се виждат едни законопроекти, в които има едно нещо, което е общо - разделят се различни функции от комисиите, посочи Карадайъ, който настоя да има стабилно законодателство, което да действа не един мандат, а едно поколение.

Маноил Манев заяви, че ГЕРБ ще подкрепят и двата законопроекта, които са обект на разглеждане в комисията, но това не значи, че няма да питат и да коментират за нещата, които са написани между първо и второ четене. Той не се притеснява от никакви промени в Антикорупционната комисия. Каквито и промени да настъпят, КПКОНПИ трябва да заработи истински, а не само да се развява знамето на разследващите функции и СРС-тата, а да заработи така, че хората да усетят, че има промяна в корупционната среда, надява се Манев.

Той се надява работата на Комисията да бъде срещу хора, които извършват корупционни престъпления и нарушения, а не да бъде сбъдната мечта на някои политици да притежават още една бухалка за разправа със своя политически опонент.

Законопроектът, предложен от "Продължаваме промяната", предвижда структурна и организационна реформа в системата за противодействие на корупцията, като се разделя дейността по противодействие на корупцията и установяване на конфликт на интереси от дейността по отнемане на незаконно придобито имущество.

Със законопроекта се създава самостоятелна Комисия за противодействие на корупцията (КПК) като колективен орган, състоящ се от председател и четирима членове, избирани от Народното събрание, а действащата КПКОНПИ се трансформира в Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ).

Със законопроекта се създават се повече гаранции за почтеността на членовете на Комисията за противодействие на корупцията (КПК). Законопроектът предвижда реална и ефективна обосновка и проверка на техните професионални и нравствени качества, както и завишени критерии за част от членове на комисията, свързани с професионалния им стаж (10 години за председател, 7 за заместник-председател и 5 за членове).

Служебният правосъден министър Крум Зарков представи концепцията на Министерски съвет как трябва да изглежда законопроекта за КПКОНПИ. Със законопроекта трябва да се създаде разследващ орган, който да се занимава с корупцията по висшите етажи на властта и се предвиждат гаранции, че този орган да не бъде употребяван нито като бухалка, нито като чадър, обясни той.

Основната идея на служебния кабинет, която обаче трябва да получи парламентарна подкрепа - Комисията да се занимава основно с корупцията по високите етажи на властта, а не толкова с отнемане на имущество, което е основната дейност към момента. За да има реална обективност в Антикорупционната комисия, правосъдното ведомство предлага членовете й да се излъчват от няколко независими един от друг органи - от Народното събрание, от президента Румен Радев, както и от върховните съдилища в България./news.bg