Приходи за над 20 милиона лева на година укрива Иво Прокопиев от "Каолин", където е мажоритарен собственик. На държавата не са платени концесионни такси в размер на повече от 1 милион лева. Това показва справка, изготвена от експерти на "Екогласност". Единственото работещо предприятие в иначе

кухата империя на разградския бизнесмен

е златна мина, истински Клондайк в български вариант. Тук други играчи освен Прокопиев няма. Сложил е ръка върху ценната суровина, монополизирал е пазара. И краде нагло и държавата, и акционерите.

Със скандалната приватизация на "Каолин" през 2000 г. той получава и 5 концесии върху запаси от кварц-каолинова суровина за срок от 35 години. Доказано е, че тези запаси са над 90 млн. тона и при сегашния добив, преработка и реализация ще бъдат изчерпани за повече от 80 години. Стойността им по днешни международни цени надхвърля 2,5 млрд. щатски долара.

Съгласно договора концесионерът е длъжен всяка година да подава в две министерства - на икономиката и енергетиката и на околната среда и водите, справки за действително добити и реализирани количества суровина, както и за нетния размер на приходите от продажбите на всички крайни продукти за всеки обект на концесия.

Какво пише в справките за 2008 година?

Данни за действително добитите количества няма и те трудно могат да се докажат. Според експертите на "Екогласност" обаче

декларираните продажби силно се разминават с действителните

Официално от 5 находища са добити и преработени 1,5 млн. тона продукти за 42 млн. лв. общо. Кое колко струва също не е ясно. И това е най-голямата тайна на "Каолин" - средната цена за един тон на който и да било от продуктите. Ако разделите общите суми от справката на количествата, се получават стойности, далеч по-ниски от реалните. От "Екогласност" са категорични, че предприятието търгува някои от продуктите си двойно по-скъпо от обявеното.

Огромно разминаване има и в броя на крайните продукти. В справките са описани едва десетина, а в официалния проспект на "Каолин" за публично предлагане на акции те са над 30. Коя е вярната цифра?

В крайна сметка само през 2008 г. предприятието не е отчело приходи от крайни продукти за над 20 млн. лв. На държавата не са платени концесионни такси в размер на повече от 1 милион лева. Тази такса по начало е ниска, тъй като за всички находища е декларирана рентабилност под 20%.

Любопитен факт е, че със занижените добиви, цени, продажби и рентабилност Иво Прокопиев нагло краде не само държавата, но и акционерите в "Каолин". Дружеството е публично и акциите му се търгуват на борсата. Е, не много успешно. Тяхната доходност е спаднала драстично от 0,73 лв. през 2007 г. на 0,20 лв. през 2009 г. за една акция. Според инвеститори не само световната криза е причина за това, а и лошото управление на предприятието.

"Каолин", както и всички останали фирми на Иво Прокопиев, е затънало в дългове. Както "Телеграф" писа наскоро, общата кредитна задлъжнялост на компаниите от кръга "Капитал" възлиза на 537 млн. лв. В сумата влизат заемите към Банк Аустрия за 67 млн. евро, към Райфайзенбанк за 14 млн. евро и облигационен за 8 млн. евро.

Според консолидирания финансов отчет на "Каолин" за 2009 г. дружеството и дъщерните му предприятия имат заеми за близо 115 млн. лв. С цел да защити загубите си от увеличения лихвен процент Прокопиев е предприел политика на хеджиране. Лихвеният процент обаче продължава да бъде риск, а избраната политика се оказва неудачна, защото води до загуба. Въпросът тук е дали по този начин собственикът не източва дружеството?

Но не това е най-важното в случая. Дори и бегъл анализ на финансовия отчет предизвиква твърде много неудобни въпроси, които със сигурност ще събудят интереса на прокуратурата и ДАНС.

Например защо оборотът е почти същият като през 2008 г., а печалбата е спаднала цели 2 пъти - от 10,3 млн. лв. на 5,2 млн. лв.? Произвежда скъпо и продава евтино? Да бе, да.

Любопитен е и ръстът на материалните запаси. От 19 млн. лв. през 2007 г. сега са скочили почти двойно - на 34 млн. лв. Това са планини от суровини и готова продукция. Ако ги има наистина. Едва ли Иво Прокопиев е тръгнал да се презапасява. Много по-вероятно е в случая да става въпрос за класическата схема на източване на ДДС. Купуват се фиктивно материални запаси, продава се стока без документи, която се отчита като налична готова продукция и се възстановява данъчен кредит. Според финансовия отчет на "Каолин" към 31 декември 2009 г. дружеството има да взема 3,4 млн. лв. ДДС - свежи пари от държавата, които Иво Прокопиев може вече и да е получил.


Империята му е пред фалит
На гърба на държавата и под чадъра на три правителства - СДС, НДСВ и тройната коалиция, Иво Прокопиев е изградил истинска империя. Той участва като собственик, управляващ или съдружник в 90 дружества от почти всички сфери - финанси, строителство, транспорт, медии, телекомуникации. От две години насам империята е в колапс и може да рухне всеки момент. Към момента общата кредитна задлъжнялост на фирмите възлиза на 327 милиона лева и 89 милиона евро.

С най-големи дългове е "Алфа финанс холдинг" - 109,5 млн. лв. През 2008 г. дейността на дружествата от тази група е била губеща. Нетният паричен поток от оперативна дейност е загуба за около 6 млн. лв., дори и да отчетем приходите от търговия с електрически ток и манипулираните потоци на "Каолин". Още по-драматична е ситуацията с постъпленията от инвестиционна дейност, при която недостигът на финансов поток е над 145 млн. лв. С какво се компенсира този недостиг? С нови кредити от близо 370 млн. лв. Въпреки това нетният паричен поток за 2008 г. е отрицателен и е в размер на 85 млн. лв. Паричните средства в началото на 2009 г. са едва 55 млн. лв. Ако тази тенденция продължава, то в момента "Алфа финанс холдинг" би трябвало да е в много сериозна ликвидна криза.

Сделката - кон за кокошка
Единственото на Балканите предприятие за добив на каолин е сложено на тезгяха през 1997 г. Кандидат за него е белгийската фирма "Сибелко". Тя предлага добра цена - 20 млн. щ. долара за 60% участие в съвместно дружество с държавата. Разговорите със "Сибелко" се водят в кабинета на тогавашния шеф на икономическата комисия в парламента Никола Николов, известен с прякора Агнешката главичка. Изготвени са правни анализи за цялостното състояние на използваните находища, сключени са концесионни договори, които трябва да влязат в сила след приватизационната сделка.

До преговори за създаване на съвместно дружество не се стига. Явно плановете са били други - сделка под масата с РМД. Така и става. Подробностите са уточнени през лятото на 1999 г. на среща в София, организирана от Никола Николов. На нея присъстват шефът на "Каолин" Филип Калоянов и представителите на "Булброкърс" Иво Прокопиев и Константин Ненов. Месец преди учредяването на РМД-то в предприятието са назначени две интересни лица - Александър Прокопиев, брат на Иво, и Даниела Шишкова, съпруга на шефа на "Алфа финанс".

До юни 1998 г. Александър Прокопиев работи в РДВР - Разград. В "Каолин" е назначен за инженер по добива. Нищо не разбира от тази работа, но той не я и върши. Даже не е ходил да си взема заплатата, а са му я носили вкъщи. На Шишкова пък - чак в София. Целта е ясна - водят се на работа, за да могат да запишат акции в РМД-то. Законът дава такова право след 2-годишен стаж в предприятието. Но приватизацията не може да чака, законът е потъпкан и в крайна сметка 64% от акциите са записани от Прокопиеви и компания. На 10 януари 2000 г. те стават собственици на 75% от капитала на "Каолин". Цената на сделката е 7,2 млн. лв. Платени в брой са едва 10%. Остатъкът е платен с компенсаторки. Няма данни за произхода на парите, с които те са купени. Следват няколко врътки с увеличаване на капитала и "Каолин" пада изцяло в ръцете на Иво Прокопиев. В края на годината "Алфа финанс холдинг" притежава 83,33% от капитала, нелегитимното РМД - 12,5%, а държавата - 14,7%. При сключването на приватизационната сделка цената на една акция е 16,925 лв. На тази база РМД "Каолин-98" придобива 75% от капитала срещу 7,2 млн. лв. А "Алфа финанс холдинг" взема 83,33% за 2,8 млн. лв. Как става този номер и това ли е истинската цена на сделката?

Как се става от журналист олигарх
Иво Прокопиев е единственият журналист в България, който след кратко репортерстване влиза в големия бизнес и става олигарх. Той идва в София едва 20-годишен. Завършил е математическата гимназия в Габрово. Казват, че е бил отличник, но изглежда не е внимавал много в час.

През 1991 г. започва работа във в. "Пари". По това време регистрира и първата си фирма в родния Разград. Репортерстването не му е по душа и той напуска още същата година. Отива в близкия до правителството на Филип Димитров "Отечествен вестник", но вече като изпълнителен директор. Също за кратко. Малко след сгромолясването на първото синьо правителство вестникът е спрян. Журналистите са изхвърлени на улицата без предупреждение. Само Иво Прокопиев веднага си намира работа - става главен редактор на в. "Банкер". И там се задържа няколко месеца. Звездата на момчето от Разград изгрява през 1993 г. Тогава е създаден в. "Капитал". Иво става негов главен редактор и започва да гради едноименния кръг.

При правителството на Иван Костов получава силно рамо от властта. По партийна линия. Прокопиев е градски на бившия вече депутат от СДС Никола Джипов Николов, известен с прякора Агнешката главичка. Следват няколко тъмни сделки и Прокопиев влиза в първата десетка на най-богатите българи.

Произходът на парите му е обвит в червено-синята мъгла и той става нагъл и самонадеян. Само че мъглата взе да се разсейва и олигархът започна да се гърчи.

Без хранилката през партиите фирмите му са пред фалит. А той дава акъл на правителството как да се справи с кризата.

Медиите му, които съществуват само за да обслужват неговите интереси и да клеветят конкурентите му, взеха да се тревожат за българската журналистика. Жена му - Галя, главна редакторка на "Капитал", през ден плаче, че тиражните вестници й пречат да си намира читатели и рекламодатели. Нейният вестник, пък и останалите от групировката, никога не са имали много читатели. Тиражите им са бутикови, пък имат реклама. Как става тоя номер, г-жо главен редактор? Или да попитаме мъжа ви? Той е усвоил доста номера. Само че те вече не вървят. И сълзите ви за пазарната икономика и свободата на словото няма да помогнат. Фалшиви са. Истински са само парите, които вие откраднахте от държавата и своите акционери. /Monitor.bg