Шлосерите и заварчиците са кът

Професионалното образование обхваща около половината от всички ученици в гимназиален етап и се предлага във всяка една област на страната и около 4/5 от всички общини.

План-приемът в професионалното образование през настоящата учебна година (2023/2024 г.) показва в детайл къде и какви професионалисти се подготвят. За тази цел ИПИ събра данните от всички Регионални управления на образованието (РУО) в страната.

През настоящата учебна година професионалното образование предлага 146 професии, а 33 от тях се изучават само в една област. Така, например, обучението за камериер е само в област Бургас, за кинолог - в Монтана, за заварчик и обущар - в Пазарджик, за бижутер и стругар - в Пловдив, за фотограф - в столицата.

В другата крайност - почти повсеместно в цялата страна - са започналите тази година образование за придобиване на професионална квалификация за техници по транспортна техника (1848 ученици в 27 области), готвачи (1398 ученици в 26 области) и икономисти-информатици (1378 ученици в 25 области).

Изключително разпространени - с близо 2500 новозапочнали ученици - са и професиите, свързани с програмиране (програмист, системен програмист, приложен програмист, програмист на роботи и програмист на изкуствен интелект). Новият набор от учащите в сферата на хотелиерството и ресторантьорството също е впечатляващ - над 4000 ученици.

Същевременно голяма част от типичните за техникумите в миналото професии не са силно застъпени. Тази година под 50 ученици са започнали образованието за професионална квалификация в професии като заварчик, стругар, шлосер, обущар.

Обучението за някои професии на пръв поглед изглежда трудно -например тези в програмирането, електротехниката, мехатрониката, авио- и коработехниката, а в други, не чак толкова - например придобиването на квалификация за продавач-консултант, брокер, офис мениджър и офис-секретар, аниматор в туризма, маникюрист, фризьор, куриер, козметик, помощник-инструктор по фитнес (по изброените десет професии през тази година са започнали обучението си близо 1500 ученици). Трябва да се има предвид обаче, че и сред висшистите немалка част работят именно като продавачи, а всеки трети изобщо не заема позиция, изискваща висше образование.

В крайна сметка важното е завършващите да реализират квалификацията си на пазара на труда, защото именно това е целта на професионалното образование. Изумително е, че държавата всъщност не събира информация за реализацията на придобилите професионална квалификация. ИПИ прави опит за това чрез разработването на Индекс на съответствието между професионалното образование и профила на икономиката (предстои и изданието за 2024 година). Изследването показва, че вероятно половината ученици изобщо няма да работят това, за което са учили. Образованието в професии, които не се търсят на пазара на труда, продължава, а дуалното обучение и професионалното ориентиране в училищата все още е крайно недостатъчно.

* Зорница Славова е главен икономист в Института за пазарна икономика. е част от екипа на Института за пазарна икономика. Прави изследвания и анализи предимно в сферата на образованието, социалната политика, регионалното развитие, конкуренцията, пазара на труда

Анализът от бюлетина на ИПИ е публикуван ТУК >>