"Аз живея на ток. В случая на мен ми е поставен този апарат, защото съм стигнал крайна фаза на сърдечна недостатъчност, за да мога да дочакам трансплантация и я чакам с този апарат.  Това каза в студиото на "120 минути" по Би Ти Ви Йордан Пенчев, който живее с машинка, която поддържа сърцето му.

В края на миналата година предаването разказа борбата за живот на Йордан Пенчев. Той е едно 23-годишно момче и като всеки млад човек има големи мечти. Нo неговата най-голяма мечта е да получи ново сърце. Почти година той все още не я е сбъднал, а времето изтича.

Младият мъж живее с изкуствено сърце близо две години и винаги носи със себе си чанта, в която е захранването му. Но то вече не е достатъчно да го поддържа жив. 

"Бих казал, че Йордан е добре за състоянието, което има. В стабилно състояние и очаква имплантирането на второто изкуствено сърце. Още едно апаратче. Това, което досега има, помага на лявата камера, изключва лявата камера, от нея отива в сърдечната клапа. За съжаление, и дясната половина вече не работи и се налага това е нещо, което рядко и в света се прави, в България ще е за първи път - да обиколим дясната камера, да вземем кръвта от нея и да я вкараме в артериалната артерия, пак с помощта на една помпа, която се захранва с акумулаторни батерии.  Тя ще дойде от Германия, американско производство е. В понеделник ще я донесат в болницата, и в сряда или в петък зависи от това кога ще дойде представителя на фирмата, който трябва да наблюдава този процес, защото те са внимателни в това отношение, ще имплантираме. Технически не е сложна операция, но когато имат операция, има много сраствания", обясни в студиото положението, в което се намира младият мъж проф. Генчо Начев. Според него, това е временно решение. "Окончателното решение би било трансплантация на човешко сърце от донор, но за съжаление, самите донорски ситуации не са чести, ние сме на едно от последните места в Европа и има много чакащи - 38 души са чакащи в момента, две деца има - едното е на 3 години. Този пациент е с предимство, защото всички, които са с изкуствено сърце са на първа линия, те са предимство, когато трябва да се определи на кого да се сложи", обясни още Начев. 

Относно коронавируса, докторът каза:

"Ние българите сме свикнали, когато има заплаха, да изпадаме в паника и обратно. Когато малко от тази заплаха започне да изчезва ние забравяме за нея. Лежерно се отнасяме, ставаме много велики, и в следващия момент пак ни напада същата работа, това е народопсихология. И както зимата ни изненадва всяка година, така и вирусът ни изненадва", смее се Начев.

Той смята, че идеята за зеления сертификат като начин на продължаване на живота е много добра идея и даде за пример Гърция. "Това е всъщност стимула хората да се ваксинират. Това да задължиш хората не е добре. Но използвайки такива стимули ти можеш да им помогнеш в решението да бъдат ваксинирани".

Според Начев, предложението на Българската болнична асоциация , която иска от здравното министерство да се приеме предложение неваксинирани пациенти с коронавирус в болница да заплащат част от разходите за лечение, проф. Начев каза: "Не е нещо ново, има страни, в които е въведено. Не знам в България дали това ще влезе. Можем ли да го лекуваме, ако не е осигурен? Има задължително здравно осигуряване и горе-долу 1 млн. не са здравноосигурени. Какво правим - няма финансова полиция, пускаме едно известие и нищо не става. В някои страни е въведено, говори се за него, но това са страни, в които има ред и санкции, когато не се спазват. България е разграден двор в това отношение", каза доктора.

"ЕС, който събира страни за обща поръчка на хапче за лечение на коронавирус също е добро решение, но панацея няма, много фрими разработват подобни неща срещу това заболяване. Да, то ще помогне в лечението, но няма да помогне в създаването на обществен имунитет. Това ще бъде много добре, ще свали смъртността, но историята на медицината го е доказало, че решенията на такива проблеми е ваксинацията", сподели още проф. Генчо Начев./БТВ