Над 60% от смъртните случаи в България се дължат на сърдечно-съдови заболявания, като сърдечно-съдовата смъртност е двукратно по-висока от онкологичната. Основните убийци на българското население са артериалната хипертония, исхемичната болест на сърцето и инсулта, като водещо значение имат неконтролираните рискови фактори, затрудненият достъп до диагностика, късното диагностициране и неоптималното лечение и придържане към терапията. Това заяви проф. Кирил Карамфилов, началник на Клиниката по кардиология в Александровска болница и председател на Дружеството на кардиолозите в България (ДКБ) в четвъртък по повод Световния ден за придържане към терапията 27 март.

"Близо 45% от трудоспособното население е с хипертония, което прави 2.4 млн. души. Огромна част от тези пациенти или не знаят, че имат хипертония или знаят, но не я лекуват или я лекуват, но кръвното налягане не е под контрол. Това уврежда сърцето, мозъка и съдовете в цялото тяло", посочи проф. Карамфилов. Той обясни, че ефективният контрол на кръвното се постига с лекарства, но пациентите трябва да се придържат към назначената от лекаря терапия. "Най-доброто лекарство е изпитото лекарство", заяви той.

Проф. Арман Постаджиян, началник отделението по кардиология в университетската болница "Света Анна“ и председател на Българската лига по хипертония цитира данни от скринингова кампания, която обхваща 3500 души: "Повечето хора знаят, че имат високо кръвно налягане, 85% твърдят, че приемат терапия, но около 44% са с контролирано кръвно налягане, което е крайно незадоволително".

Проф. Михаил Боянов, водещ ендокринолог в УМБАЛ "Александровска" каза, че захарният диабет, затлъстяването, хипертонията и дислипедимията често се проявяват заедно при пациентите след 50-годишна възраст и всички тези състояния трябва да се лекуват едновременно. В противен случай се получава пробив и настъпват инфаркт или инсулт. "Тези медикаменти се пият цял живот и не се спират. Към тях няма пристрастяване. Много пациенти обаче смятат, че когато даден показател се нормализира, лечението може да спре. Това не е вярно и показателят е в норма само докато се приемат лекарства. Затова ние като лекари ще се борим пред регулаторните власти да се подпомогне реимбурсацията на комбинираните медикаменти 2 в 1 и 3 в 1, за да намалим броят таблетки, които пациентът трябва да приема дневно. Истината е, че и за професор, когато броят таблетки дневно надмине 6, започва да си задава въпроса: Пих ли от това? Пих ли от онова? Пиенето на много лекарства е реален проблем", каза проф. Боянов.

Кардиологът проф. Иван Груев, който е избран за следващ председател на Дружеството на кардиолозите, цитира данни от западноевропейско проучване относно придържането към терапия. То показва, че 12% от пациентите изхвърлят рецептата веднага щом излязат от лекарския кабинет. Други 12% си купуват лекарството, но след прочитане на листовката отказват да го пият. "Така преди да е започнала терапията губим 24% от пациентите и до края на първата година губим нови 26%. В края на първата година само половината пациенти приемат предписаната терапия", каза той.

Д-р Генчо Арабаджиев, кардиолог с над 20 години клиничен опит, обясни че рисковите фактори за сърдечно-съдови заболявания, върху които можем да въздействаме са тютюнопушенето, хипертонията, дислипидемията, затлъстяването.

Лекарите са категорични, че ако редуцираме тези фактори и се придържаме към назначеното лечение ще намалим пропастта между нас и останалите европейски страни, която съществува в момента. Сега българските мъже живеят 7-8 години по-малко от средното за Европа, а жените 4-5 години по-малко и това се дължи именно на сърдечно-съдовите болести.

Общопрактикуващият лекар д-р Станимир Качешмаров обясни, че винаги се стреми да проследява придържането на пациентите към тяхната терапия. "Съществуващите лекарства са добри, но ако пациентите не се придържат към тях, не се извличат максимални ползи. Важно е пациентът да си знае стойностите на кръвното, какви са границите и кога да потърси помощ", посочи той. Д-р Качешмаров обърна внимание, че малка част от апаратите за мерене на кръвно на пазара са валидирани и като купуват невалидирани устройства пациентите могат да живеят в заблуда за стойностите си. "Трябва да се използват валидирани устройства за измерване на кръвно, от тях има абсолютно достъпни като цена на пазара", посочи той.