„Ако бях народен представител, бих направила всичко възможно колкото може по-бързо да бъде гласувана датата за президентските избори. Няколко пъти ваши колеги ме питат - възможно ли е да има конституционна криза. Да, ако парламентът не определи дата за президентските избори, тогава вече наистина имаме конституционна криза“, коментира пред БНТ проф. Екатерина Михайлова, преподавател по конституционно право. Според нея този въпрос следва да бъде решен и гласуван от народните представители.

„Много се надявам във времето до връчването на мандата от страна на президента, политическите сили да намерят решение, защото наистина влязохме в една ситуация, в която се създава голям проблем за институциите да си вършат работата“, изтъкна проф. Екатерина Михайлова.

Тя обясни, че българската конституция казва ясно в какъв срок президентът може да възложи третия мандат за съставяне на правителство, макар в самата Конституция да няма краен срок за това кога третата политическа група може да го направи.

„Аз очаквам да протече процедурата в рамките на един разумен срок. Под разумен се има предвид да не е прекалено дълго, защото тогава се създава и напрежение и подозрение, че се прави с цел някакви други интереси“, напомни Михайлова. По думите ѝ логиката на конституцията е такава, че не трябва да се правят едновременно президентски и парламентарни избори, тъй като двете институции са създадени с различно срокове на действие - 4 години за Народното събрание и 5 години за президентската институция. Въпреки това, няма забрана, която да възпира провеждането на избори 2 в 1.

„Възможно е да бъдат направени по едно и също време. Възможно е и другото решение - да не бъдат. Политическо е решението“, поясни проф. Михайлова. Тя посочи, че това политическо решение е свързано с финанси и техника - дали изборите изобщо могат да се организират по отделно.

„Ако бях народен представител, бих направила всичко възможно колкото може по-бързо да бъде гласувана датата за президентските избори. Няколко пъти ваши колеги ме питат - възможно ли е да има конституционна криза. Да, ако парламентът не определи дата за президентските избори, тогава вече наистина имаме конституционна криза“, коментира пред БНТ проф. Екатерина Михайлова, преподавател по конституционно право. Според нея този въпрос следва да бъде решен и гласуван от народните представители.

„Много се надявам във времето до връчването на мандата от страна на президента, политическите сили да намерят решение, защото наистина влязохме в една ситуация, в която се създава голям проблем за институциите да си вършат работата“, изтъкна проф. Екатерина Михайлова.

Тя обясни, че българската конституция казва ясно в какъв срок президентът може да възложи третия мандат за съставяне на правителство, макар в самата Конституция да няма краен срок за това кога третата политическа група може да го направи.

„Аз очаквам да протече процедурата в рамките на един разумен срок. Под разумен се има предвид да не е прекалено дълго, защото тогава се създава и напрежение и подозрение, че се прави с цел някакви други интереси“, напомни Михайлова. По думите ѝ логиката на конституцията е такава, че не трябва да се правят едновременно президентски и парламентарни избори, тъй като двете институции са създадени с различно срокове на действие - 4 години за Народното събрание и 5 години за президентската институция. Въпреки това, няма забрана, която да възпира провеждането на избори 2 в 1.

„Възможно е да бъдат направени по едно и също време. Възможно е и другото решение - да не бъдат. Политическо е решението“, поясни проф. Михайлова. Тя посочи, че това политическо решение е свързано с финанси и техника - дали изборите изобщо могат да се организират по отделно./БНТ