През изминалата седмица се проведе среща с министъра на здравеопазването за договарянето на заплатите в сектора за следващия период. Трябва да се следят три фактора: какви са заплатите в отрасъла, какви са предложенията и дали има средства. Това каза проф. Григор Димитров, член на Надзорния съвет на НЗОК, по повод Колективния трудов договор. 

Димитров обясни в предаването „Денят на живо“ по NOVA NEWS, че са получили анализ от МЗ, от който става ясно следното - около 50% от лечебните заведения, които са държавна собственост, са достигнали равнището на договорените в Колективния трудов договор през 2022 г. основни заплати. Той обаче подчерта, че държавните болници всъщност не са достигнали това ниво на заплащане.

„Има няколко препъни камъка в договарянето. Единият е средствата. Три болници в България получават 11 на сто от средствата за болнична помощ. 10 болници получават 30 на сто, а 20 болници – 42 на сто от ресурса. При 360 договорни партньора. 48% от парите на НЗОК са в София и Пловдив. Като прибавим и Бургас стават 52%. Като прибавим Варна, Плевен, Пазарджик и Русе стават 75%. В седем районниздравно осигурителни каси е концентриран 75% от ресурса“, подчерта проф. Димитров.

Той допълни, че според анализа на МЗ около 51% от разходите в държавните болници са за заплати на персонала. В общинските болници разходът е над 80%, допълни експертът.

Димитров каза, че ако държавата иска в другите региони да има здравна грижа за хората, то тя трябва да се намеси и да субсидира със своите фондове, а не за сметка на нашите осигуровки.

„Едни от най-големите проблеми на здравеопазването са морално-етичните, не толкова икономическите. Имаме тотална комерсиализация на сектора. Нарушени са онези връзки на уважение между лекар и пациент, и между самите лекари“, посочи още експертът.

По негови думи 2024 година е "най-щедрата" като бюджет за НЗОК, но има подозрения, че тя ще завърши с дефицит.