Много съм доволна, че най-накрая и големите страни в Европа разбраха, че трябва да вземем съдбата си в свои ръце. Това заяви президентът Илияна Йотова след ключовите изказвания по време на 62-ата Мюнхенска конференция по сигурността. 

По думите й страните на Стария континент дълги години са почивали на стари лаври, прекалено големи компромиси и бюрокрация, съобщи бтв.

„Когато преди 17 месеца Марио Драгни излезе с един доклад, той много ясно даде диагнозата на това, което е в момента Европейския съюз. За съжаление, до момента по този доклад нищо не е направено – едва 15% от тези предложения днес са факт, а там се говореше, че Европа отдавна не е конкурентоспособна на големите световни икономики, че имаме прекалено скъпо производство и нямаме енергиен съюз“, каза Йотова.

Тя каза още, че много отдавна се говори за самостоятелна отбранителна система на Европейския съюз.

„Сега вече това е осъзната необходимост, не защото това трябва да е структура, която да се противопоставя на НАТО, а по-скоро европейският стълб вътре в НАТО да бъде още по-силен и Европа да има своето производство“, добави тя.

Попитана дали България има позиция по важните въпроси, обсъждани в Алианса, Йотова отговори: „Аз винаги съм била привърженик на това българският глас да е силен, но и ако трябва – различен от европейските партньори, защото ние сме държава от външната граница на ЕС, а напоследък стана много актуално и задължително да се говори за „източно партньорство и затвърждаване на позициите на Изток. Всичко това трябва да мине през спецификата на българската система. Винаги ми е липсвала такава позиция от нашите правителства“.

На въпроса кой слон е видяла в залата, тя отговори: „Ако забелязахте този слон изобщо не е щастлив, защото е придружен от отломки на различни организации като ООН. Има нещо счупено в международния правов ред. Това прозвуча и в много разговори с лидерите, с които си размених няколко думи. Добре е, че европейските лидери са осъзнали, че светът, в който живеем е променен“.

На конференцията президентът Илияна Йотова се срещна и с премиера на Хърватия Андрей Пленкович 

Двамата се срещнаха в рамките на 62-ата Мюнхенска конференция по сигурността.

Сред акцентите в разговора беше предстоящата среща на върха на инициативата „Три морета“, чийто домакин тази година е Хърватия. Цел на инициативата, която през 2021 г. се проведе в София под председателството на България, е задълбочаването на сътрудничеството в енергийната, транспортната и дигиталната сфера между 13 държави от Европейския съюз.

Йотова и Пленкович обсъдиха и нарастващото разделение между страните в Европейския съюз и тенденцията за Европа на две скорости с ядро от по-големите държави. Двамата бяха категорични, че Европейският съюз трябва да се промени, за да бъде адекватен на съвременните предизвикателства.

Българският президент и хърватският премиер коментираха и обещанията за по-бърза европейска интеграция на Украйна. Обща беше позицията, че не трябва да се създава прецедент в процеса по приемане на държава в Европейския съюз и тя трябва да изпълни необходимите условия, за да стане пълноправен член.

По-рано, пак в рамките на конференцията в Мюнхен българският президент разговаря с Антонио Коща, Еманюел Макрон и Илхам Алиев, за които Епицентър.бг вече съобщи.

"Докато българите не бъдат вписани в Конституцията на Република Северна Македония, няма да има напредък за нейното европейско членство. Това не е само българската, това отдавна е европейската политика".

Това заяви президентът Илияна Йотова на среща с председателя на Европейския съвет Антонио Коща.

Двамата разговаряха в рамките на 62-рата Мюнхенска конференция по сигурността, като акцент на срещата им беше разширяването на Европейския съюз със страните от Западните Балкани.

Северна Македония се опитва да избегне задължението си да впише българите в конституцията, което е задължително условие за започване на преговорите за присъединяване към ЕС и отварянето на преговорните глави - т.нар. клъстери, стана ясно след среща на президента Илияна Йотова с председателя на Европейския съвет Антонио Коща.

"Чуваме доста притеснителни и тревожни сигнали - ръководството на Република Северна Македония се опитва да намери друго лоби за заобикаляне на първия клъстер, който е най-важният, там са човешките права. И се опитва да започне буквално след това с другите глави, които са вече много по-конкретни. Няма как България да се съгласи с една такава промяна. Надявам се до юни, когато е следващата среща на върха на ЕС за Западните Балкани, да се намери решение на въпроса със Северна Македония, ако страната все още иска да се присъедини към съюза, категорична е Йотова.

Аз още веднъж почертах, че ние вече имаме европейска политика по този въпрос, имаме условия, които не са вече само условия на България, те са условия на европейските институции и на европейските ни партньори. И докато няма промяна в конституцията на Република Северна Македония и вписването на българите там, не може да има никакво движение към преговорите за членство. Това не е само българската, това отдавна е европейската политика, заяви президентът.

Говорихме надълго и нашироко за юни, когато ще бъде следващата Среща на върха за Западните Балкани. И дотогава с усилията и на България, и на нашите европейски партньори, в частност и на господин Коща, трябва да се намери някакъв вариант, ако - аз му казах и почертах няколко пъти - Република Северна Македония все още иска да бъде част от ЕС, заяви Илияна Йотова.

По-рано днес Йотова се видя с френския колега, както Епицентър.бг съобщи:

Задълбочаването на енергийното сътрудничество между България и Азербайджан обсъдиха българският президент Илияна Йотова и азербайджанският ѝ колега Илхам Алиев. Двамата се срещнаха в рамките на 62-рата Мюнхенска конференция по сигурността.

Президентът Алиев изтъкна стратегическата роля на България не само като получател на енергийни доставки, но и като транзитна страна за Европа, се посочва още в съобщението.

Българският държавен глава подчерта, че сред основните послания на Мюнхенската конференция по сигурността е именно постигането на енергийна независимост на Европа. Йотова посочи необходимостта от активно участие на азербайджанската страна в изграждането на необходимата енергийна инфраструктура в Европа. По думите ѝ за България е важно участието в два ключови проекта - „Solidarity Ring”, който да доставя газ от Азербайджан през България до Румъния, Словакия и Унгария, както и „Зелен енергиен коридор Каспийско море - Черно море - Европа“. Йотова посочи голямата роля на България в енергийната сигурност на Европа заради ключовото ѝ географско положение - транзитна страна за Източна и Централна Европа, а и заради повишения интерес към Черно море. Президентът изтъкна интереса на Азербайджан за изграждане на мрежа от оптични кабели в Черно море.

На срещата Йотова подчерта активното сътрудничество в областта на културата между България и Азербайджан, като посочи приноса на азербайджанската страна за реставрацията на историческия комплекс „Трапезица“, както и предстоящото реализиране на проекта за парк „Шуша“ във Велико Търново. Българският държавен глава благодари за активната дейност за разпространението на българския език и култура в Азербайджан.