Ще има трудности в първите месеци след въвеждането на еврото, но няма да има драстични промени на пазара, каза председателят на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ) Владимир Иванов в интервю за БТА по повод очакваното приемане на България в еврозоната от 1 януари 2026 г.

Иванов смята, че влизането в еврозоната е възможност, защото ще се освободят много трансферни плащания и съответно инвестиционната активност би трябвало да се повиши. Това са едни добри възможности за нашите предприемачи и до 2-3 месеца обстановката ще се стабилизира. Едва ли ще видим някакви драстични процеси на пазара. Ако има някакво помръдване, то ще е в рамките на процент, това ще са слаби девиации и едва ли ще се отразят толкова много на потреблението, защото има конкурентна среда, посочи той.

По думите му търговците и в момента купуват вносната храна в евро, а въвеждането на единната европейска валута ще облекчи търговските процеси, защото няма да има трансфери за превалутиране.

А що се касае до пазара, цените се определят от търсенето и предлагането. Ако има световен проблем, ако имаме лоша продукция или лош климат, или много студена зима, която да обуслови скъпа оранжерийна продукция, ще имаме нарастване на цените, но причината за това няма да е въвеждането на еврото. Обратното също важи - ако имаме благоприятни условия, ще имаме намаляване на цените и пак няма да е заради еврото, а ще е заради пазарния сблъсък, обясни Иванов.

След смяната на лева с евро ръст на инфлацията няма от какво да бъде обусловен, отбеляза той. Еврото няма отношение към инфлацията, а към нея имат отношение нивото на производството, производствените практики, организацията на работа, начинът, по който правим и търговското взаимодействие, отбеляза той.

Иванов посъветва всички потребители да се информират добре и да правят рационалния избор, за да няма спекула. Нека да не пазаруват на всяка цена, там, където видят прекалено висока цена, нека да не я заплащат. Потърсете и друга алтернатива. Много бързо пазарът си влиза в регулация, когато потребителите упражняват активно поведение, каза той.

Според него българските производители трябва да се научат да работят заедно. Той смята, че трябва да се обединят в сдружения или дружества с общи търговски или логистични цели, за да имат по-голяма пазарна сила при преговори. Към момента са разпокъсани, логистиката става по-скъпа. Друго е един конгломерат от оранжерии и да се предлагат директно големи количества, друго е един производител сам по себе си. Ако са в конгломерат, ще купуват по-евтино и нужните им суровини, и ще продават по-евтино. Това работи в света и това е най-добрата практика, каза той.